Тео погледна замислено азиатеца.
— Ако случаят действително е такъв — проговори той най-накрая, внимателно обмисляйки думите си, — защо ми го казахте?
Чанг кимна, сякаш очакваше този въпрос.
— Естествено, че обикновено никой, който планира да извърши убийство, не споделя плановете си с потенциалната жертва. Но както вече казах, доктор Прокопидис, аз съм християнин; вярвам, че не само вашият живот е изложен на опасност, но също и безсмъртната ми душа. Нямам никакъв интерес да се ангажирам, нито дори косвено, с подобен грешен бизнес като убийствата. И тъй като бъдещето може да бъде променено, аз решавам да го променя. Вие сте по следите на човека, който иска да ви убие; ако успеете да предотвратите смъртта си от ръцете на тази персона, която и да е тя, тогава моите сътрудници няма да бъдат изпреварени. Уверявам ви, че вие не само няма да бъдете застрелян — били сте убит от изстрел, нали? — от човека, с който съм говорил, но и от който и да било друг, свързан с мен. Не искам вашата — или чиято и да е друга кръв — да изцапа ръцете ми.
Тео издиша шумно. Достатъчно объркващо бе да си мисли, че някой иска да го види мъртъв — но да разбере, че всъщност няколко различни хора искат да го убият, си беше истински шок.
Може би старецът беше луд — въпреки че въобще не му изглеждаше такъв. Но все пак след двайсет и една години той щеше да бъде… щеше да бъде… на колко години всъщност?
— Простете нетактичността ми — каза Тео, — но мога ли да ви попитам кога сте роден?
— Разбира се: на 29 февруари 1932 година. Това ме прави деветнайсетгодишен.
Тео усети как очите му се ококорват. Имаше си работа с побъркан…
Но Чанг се усмихна.
— Тъй като съм роден на 29 февруари, разбирате ли — този ден се появява веднъж на всеки четири години. А сега сериозно, на седемдесет и седем години съм.
Беше доста по-стар, отколкото Тео бе предположил и — о, Боже! — през 2030 година щеше да е на деветдесет и осем.
Една идея осени Тео: той беше разговарял с достатъчно хора, които бяха сънували през 2030 година; обикновено не беше трудно да се различи съня от действителността. Но ако Чанг бе на деветдесет и осем, възможно ли беше да е болен от алцхаймер? Какви ли щяха да бъдат мислите на един такъв мозък?
— Ще ви спестя въпроса — обади се Чанг. — Не съм генетично предразположен към алцхаймер. Също като вас и аз съм изненадан, че ще съм още жив след двайсет и една години, и също толкова шокиран, че след като съм изживял живота си, очевидно ще надживея млад човек като вас.
— Наистина ли сте роден на 29 февруари? — попита Тео.
— Да. Това е нещо уникално; на земята има само около пет милиона души, които са родени на тази дата.
Младият учен се замисли, след което се върна на темата.
— Значи онзи човек ви е казал: „Успя да ни изпревари.“ А вие какво му отговорихте?
— Отговорих му, и отново ви моля да ми простите думите: „И така е добре.“
Тео се намръщи.
— След това — продължи Чанг, — добавих: „Кой е следващият?“. На което сътрудникът ми отговори: „Корольов.“ Корольов е руско име, нали? Говори ли ви нещо?
Гъркът поклати глава.
— Не. — Замълча за миг. — Значи щяхте да елиминирате — ще елиминирате — и този Корольов?
— Това е очевидната интерпретация, да. Но аз нямам никаква представа кой или коя е тя.
— Той.
— Не ми ли казахте, че не го познавате?
— Така е — но Корольов е мъжка фамилия. Женските руски имена завършват на -ова, мъжките на -ов.
— О — повдигна вежди Чанг. — Във всеки случай, след като човекът, с когото говорех, каза: „Корольов“, аз му отвърнах: „Е, едва ли някой ще подгони точно него.“ И сътрудникът ми отговори: „Не се притеснявай, Убу.“ Убу е прякор, с който ме наричат най-близките ми приятели, въпреки че, както вече споменах, никога не съм виждал този мъж. „Не се притеснявай, Убу — каза ми той. — Човекът, който очисти Прокопидис, няма никакъв интерес към Корольов.“ След което аз отговорих: „Много добре. Погрижи се за това, Даръл“ — това, предполагам, е името на мъжа, с когото разговарях. Той отвори уста, за да каже още нещо, но аз внезапно се озовах тук, обратно в 2009 година.
— Това ли е всичко, което знаете? Че двамата с някакъв човек на име Даръл гоните няколко души, сред които сме аз и някакъв мъж на име Корольов, но някой друг, който няма интерес към Корольов, ме убива пръв?
Чанг сви извинително рамене, но Тео не можеше да каже дали този жест е заради дразнещите пропуски в информацията, или заради факта че един ден ще иска да го убие.