— Това е всичко.
— Този Даръл — приличаше ли ви на боксьор? На професионален боксьор?
— Не. Бих казал, че имаше доста голямо шкембе, за да е спортист.
Тео се облегна назад, смаян.
— Благодаря ви, че ми разказахте всичко — изрече най-накрая той.
— Поне това мога да направя — отвърна Чанг. Той помълча, сякаш се колебаеше дали да не каже още нещо, след което продължи: — Душите търсят безсмъртие, доктор Прокопидис, а религията възнаграждава праведните. Подозирам, че ви чакат велики дела и ще бъдете възнаграден подобаващо — но, разбира се, само ако успеете да оживеете. Направете си една услуга — и на двама ни всъщност — и не се отказвайте от търсенето си.
24.
Тео се върна в Ню Йорк и разказа на Лойд всичко за срещата си с Чанг. Канадецът беше не по-малко озадачен от историята на възрастния човек. Двамата физици останаха в Ню Йорк още осем дни, докато в Обединените нации продължаваха разгорещените дебати по предложението им.
Китай се изказа в подкрепа на това да се разреши експериментът да бъде повторен. Макар и сега да беше ясно, че бъдещето не е неизменно, фактът, че според първите видения тоталитарното правителство на Китай все още управляваше с желязна ръка в бъдещето, бе изиграл огромна роля в обуздаването на дисидентите в тази страна. За Китай това беше ключов въпрос. Имаше само две възможни версии на бъдещето: комунистическата диктатура или щеше да продължи, или не. Първите видения бяха показали, че тя продължава. Ако вторите видения покажеха същото нещо, тогава дори и познанието за променливото бъдеще не би могло да свали комунизма — духът на дисидентите щеше да бъде прекършен; перфектен пример за онова, което „Ню Йорк Таймс“, проявявайки неуместно остроумие, беше нарекъл „Дим33 поглед към бъдещето“ — в памет на Димитриос Прокопидис, който, съкрушен от видяното в бъдещето, се бе предал, въпреки че е било по силите му да го промени.
А ако вторите видения покажеха, че комунизмът пада? Тогава Китай нямаше да е по-зле от преди първия Поглед в бъдещето, с несигурните си перспективи. Според правителството в Пекин рискът си струваше.
Посланиците на Европейския съюз явно също смятаха да гласуват колективно в полза на повторението, по две причини. Ако повторението се провалеше, тогава безкрайният поток от съдебни дела, възбудени срещу ЦЕРН и неговите страни-членки вероятно щеше да бъде спрян. А ако повторението бъдеше успешно, това второ зърване на бъдещето щеше да е безплатно, но всяко следващо щеше да струва милиарди евро. Наистина другите нации можеха да опитат да построят ускорители, способни да произвеждат енергийни нива, близки до тези на ЦЕРН, обаче въпреки че първите видения бяха показали един свят с изобилие от тахионно-тардионни колайдери, все пак изглеждаше, че виденията не могат да бъдат призовани лесно. Дори и ЦЕРН да беше отговорен за случилото се, явно ставаше въпрос за уникално явление — Погледът в бъдещето бе станал възможен благодарение на някаква специфична комбинация от параметри, които е малко вероятно да бъдат възпроизведени от друг ускорител.
Възраженията срещу повторението бяха най-яростни в западното полукълбо — тези страни, в които хората са били будни, когато съзнанията им са отпътували за 2030 година, и съответно голям брой хора са били наранени или са загинали. Възраженията се дължаха главно на гнева от вредите, нанесени предишния път, и на страха, че и вторите видения можеше да бъдат придружени от подобна касапница и разрушения.
В източното полукълбо нанесените вреди бяха сравнително по-малко; в много държави повече от деветдесет процента от жителите бяха или заспали, или най-малкото безопасно настанени в леглата по време на Погледа в бъдещето; имаше много малко нещастни случаи и незначително количество имуществени вреди. Явно, твърдяха хората от източното полукълбо, организираното, обявено предварително повторение на опита няма да подложи на риск много хора. Те обявяваха аргументите срещу повторението за по-скоро емоционални, отколкото рационални. Наистина, анализът на събитията по целия свят показваше, че хората, имали видения, бяха поразително доволни, че са ги имали, въпреки че се бяха убедили, че те не показват неизменно бъдеще. Наистина, сега, когато светът беше убеден, че бъдещето може да бъде променено, хората, видели бъдеще, което бяха сметнали за негативно, общо взето искаха да имат ново видение дори повече от хората, видели бъдеще, описвано от тях като позитивно.