Въпреки че нямаше официален глас в дебатите на ООН, папа Бенедикт XVI обяви, че виденията са напълно съвместими с католическата доктрина. Посещаемостта на литургиите се бе увеличила неимоверно, след като беше станало ясно какво значение придава папата на Погледа в бъдещето.
Премиер-министърът на Канада също подкрепяше виденията, тъй като те показваха, че Квебек все още е част от страната. Президентът на Съединените щати не беше толкова ентусиазиран: въпреки че Америка явно щеше да продължи да бъде световен лидер две десетилетия по-късно, сред президентските съветници имаше сериозно безпокойство, че първото зърване на бъдещето вече е направило много, за да навреди на националната сигурност, с хора — дори деца, — които още не са положили клетва за вярност, а са имали достъп до всякаква поверителна информация. И, разбира се, водачът на демократите се тревожеше, че републиканецът Франклин Хапгуд, понастоящем професор по държавно право, ще е на власт през 2030 година.
Така че американската делегация продължи да възразява против повторението. „Все още погребваме мъртъвците си“ — каза посланикът. Но японската делегация продължи да настоява, че дори и виденията да не отразяват актуалното бъдеще, те явно отразяват едно бъдеще, от което има практическа полза. САЩ — страна, в която голям процент от хората са имали съдържателни, дневни видения — се бе опитала да запази за себе си технологичните облаги, извлечени от виденията. Първият Поглед в бъдещето отразяваше 11:21 в Лос Анджелис, 2:21 следобед в Ню Йорк и 3:31 сутринта в Токио; повечето японци не бяха имали във виденията си нищо по-вълнуващо от собствените си сънища в бъдещето. Америка беше извлякла изгода от новите технологии и новите открития, показани във виденията на гражданите й; Япония и останалата част от източното полукълбо се чувстваха незаслужено онеправдани.
Това амбицира допълнително китайската делегация; те явно бяха чакали някой да повдигне този важен въпрос. Погледът в бъдещето бе показал Пекин в 2:21 сутринта местно време; повечето китайци, подобно на японците, просто бяха имали видения на сънищата си в бъдещето. Те настояваха, че ако бъдат потърсени други видения, началото на опита трябва да се измести с дванайсет часа спрямо предишния опит. По този начин, ако съзнанията прескочат напред през същия период от двайсет и една години, шест месеца, два дни и два часа, този път жителите на източното полукълбо биха извлекли по-голяма полза и така би имало паритет.
Японското правителство незабавно подкрепи Китай по тази точка. Индия, Пакистан и двете Кореи се съгласиха, че така е справедливо.
Изтокът вероятно беше прав, че Америка се опитва да запази технологичното си предимство; САЩ решително настояваше, че ако има възпроизвеждане на опита, то трябва да бъде по същото време на денонощието. Те даваха научни аргументи в полза на искането си: според тях повторението си е повторение и колкото е възможно повече параметри трябва да бъдат същите.
Лойд Симко бе поканен да се изкаже отново пред Генералната асамблея по този въпрос.
— Аз съм решително против променянето на който и да е от факторите, без да е необходимо — каза той, — но след като все още нямаме пълен работен модел на явлението, не мога да кажа категорично, че има някакво значение дали експериментът ще бъде проведен през деня или през нощта. В края на краищата тунелът на Големия адронен колайдер е надеждно екраниран против изтичане на радиация — и това екраниране го предпазва също и от проникване на слънчеви лъчи и други излъчвания във вътрешността му. Въпреки това съм против промяната на часа за провеждане на експеримента.
Делегатът от Етиопия отбеляза, че Симко е американец, следователно най-вероятно се опитва да защити американските интереси. Лойд възрази, че всъщност е канадец, но това не впечатли африканеца; Канада също беше извлякла голяма изгода от виденията на гражданите й.
Междувременно ислямският свят в по-голямата си част бе приел виденията като илхам (божествено напътствие, вкарано директно в човешката душа и съзнание), а не като уахи (божествено разкриване на бъдещето), тъй като, по дефиниция, само пророците бяха способни на последното. Фактът, че виденията отразяват променливо бъдеще, явно потвърждаваше ислямската гледна точка и въпреки че ислямските лидери не използваха метафората за Скрудж, концепцията за получаването на прозрения, които всеки може да тълкува с помощта на религията, се приемаше като напълно съвместима с Корана.