Някои мюсюлмани бяха на противоположното мнение — че виденията са сатанински, част от продължаващото разрушаване на света, а не божествени. Във всеки случай ислямските духовни лидери отхвърляха решително идеята, че причината е физическият експеримент; според тях това беше погрешна, светска, западна интерпретация. Виденията явно имаха духовен произход и техниката нямаше нищо общо с подобни преживявания.
Лойд се опасяваше, че ислямските нации ще използват тези основания, за да се противопоставят на повторението на експеримента с Големия адронен колайдер. Но първо аятолахът в Иран, после и шейх Ал Асхар в Египет, а след тях — и останалите шейхове и имами в мюсюлманския свят подкрепиха повтарянето на опита, главно защото ако опитът се провалеше, това щеше да докаже на неверниците, че явлението е било духовно, а не светско събитие.
Разбира се, правителствата на ислямските държави често имаха противоречия с вярващите в техните земи. Онези правителства, които бяха направили реверанс към запада, подкрепяйки повтарянето на опита, стига да има изместване от дванайсет часа, както азиатците бяха настояли, печелеха във всички случаи — ако повторението на опита се провалеше, западните учени щяха да бъдат оплюти, а светският мироглед щеше да претърпи поражение; при успешен опит икономиките на мюсюлманските страни щяха да бъдат подпомогнати, тъй като техните граждани щяха да добият същата информация за технологиите на бъдещето, която американците вече бяха получили.
Лойд очакваше, че хората, които не бяха имали видения — онези, които явно загиват в бъдещето, — също ще са против повтарянето на опита, но всъщност мнозина от тях го подкрепиха. Младите хора без видения — наречени „Ънгрейтфул дет“34 от „Нюзуик“ — често изказваха желанието си да докажат, че има някаква друга причина за липсата на видения при тях първия път, а не собствената им смърт. Възрастните хора без видения, главно примирилите се с факта, че след двайсет и една години вече ще са мъртви, просто бяха любопитни да научат от разказите на другите повече за бъдещето, което те самите никога нямаше да видят.
Някои държави — сред които Португалия и Полша — настояваха за отлагане на повторението на опита поне с година. Представяха се три необорими контрааргумента. Първо, както Лойд бе посочил, колкото повече време минава, толкова по-вероятно е някой външен фактор да се промени достатъчно, за да провали повторението на опита. Второ, нуждата от абсолютна сигурност по време на повторението беше ясна на обществеността точно в момента; тежките инциденти, които се бяха случили предишния път, започваха да избледняват в паметта и се увеличаваше вероятността някои да проявят нехайство при подготовката си. Трето, хората искаха нови видения, които да потвърдят или опровергаят събитията, представени в първите им видения — това щеше да позволи на онези, видели обезпокоителни неща, да разберат дали сега са на път да избегнат такова бъдеще. Ако новите видения бяха за времето след двайсет и една години, шест месеца, два дни и два часа от момента на повторното провеждане на експеримента, всеки изминал ден намаляваше шанса второто видение да бъде достатъчно свързано с първото, за да се направи сравнение между двете възможности.
Имаше и добър икономически аргумент в полза на бързото повторение — при положение че изобщо ще има повторение. Много дейности се извършваха с намален капацитет заради повреди в апаратурата и наранявания на персонала, станали по време на Погледа в бъдещето. Спирането на работата в близко бъдеще заради втори Поглед в бъдещето щеше да е съпроводено с по-малка загуба на продуктивност, отколкото след месец или след година, когато всички дейности щяха да се осъществяват с пълния си капацитет.
Дебатите засягаха безброй теми: икономика, национална сигурност (какво би станало, ако една държава осъществи ядрена атака срещу друга точно по време на преместването на съзнанията?), философия, религия, наука, демократични принципи. Трябваше ли решение, което засяга всеки човек на планетата, да бъде взето с по един глас за всяка държава? Не трябваше ли вотът да е пропорционален, като се има предвид населението на отделните държави, при което гласът на Китай щеше да натежи най-много? Или решението трябваше да се вземе с глобален референдум?
Най-накрая, след много ожесточени спорове, ООН взе следното решение: експериментът с Големия адронен колайдер да бъде повторен с дванайсетчасова разлика във времето, както мнозина бяха настоявали.
34
The unrgateful dead (англ.) — букв. неблагодарните мъртви; игра на думи с името на рок групата „Грейтфул Дет“. — Б.пр.