Вратата на гардероба също беше различна; тя се плъзна встрани от само себе си, когато младежът я наближи. Той бръкна вътре, извади една закачалка и окачи якето на нея. После върна закачалката обратно… и якето се плъзна от нея върху пода на гардероба.
Гласът на Гастон отново се обади вбесено:
— По дяволите, Марк, не можеш ли да си по-внимателен?
Марк…
Марк! Mon Dieu!9
Ето защо му изглеждаше познат.
Семейна прилика.
Марк. Името, което той и Мари-Клер бяха избрали за детето, което тя носеше.
Марк Беранже.
Гастон дори още не беше взимал бебето в ръцете си, не му бе помагал да се оригне, притискайки го до рамото си, не беше сменял пелените му, а ето го тук, пораснал, вече мъж — плашещ, враждебно настроен мъж.
Марк погледна към падналото яке. Бузата му все още проблясваше. После се отдалечи от шкафа, позволявайки на вратата да се затвори със свистене зад гърба му.
— Да те вземат дяволите, Марк — чу се гласът на Гастон. — Омръзна ми да се държиш така! Никога няма да си намериш работа с подобно поведение!
— Майната ти — каза момчето с дълбок, подигравателен глас.
И това бяха първите думи на детето му — не „мама“, не „тате“, а „майната ти“.
А за да не останат никакви съмнения, точно в този момент Мари-Клер се появи в полезрението на Гастон, влизайки в стаята през друга плъзгаща се врата.
— Не говори на баща си по този начин — скара се тя.
Гастон остана смаян; това беше Мари-Клер, без никакво съмнение, но приличаше повече на майка си, отколкото на самата себе си. Косата й бе бяла, лицето й беше сбръчкано и бе наддала поне с петнайсет килограма.
— Майната ти и на теб — отвърна й Марк. Гастон беше сигурен, че гласът му ще протестира.
— Не говори на майка си по този начин — не го разочарова той.
Преди Марк да се обърне, Гастон зърна на тила му обръсната област, върху която хирургически бе имплантиран метален слот.
Това сигурно беше халюцинация. Трябваше да е халюцинация. Но каква ужасна халюцинация беше! Мари-Клер щеше да роди всеки момент. Те опитваха от години тя да забременее — Гастон управляваше съоръжение, което прецизно съединяваше електрони с позитрони, но някак си той и Мари-Клер не бяха способни да съединят яйцеклетка и сперма, милиони пъти по-големи от тези субатомни частици. Ала най-накрая се бе случило; най-накрая Бог бе проявил благосклонност към тях, най-накрая тя беше бременна.
Ето, девет месеца по-късно, тя скоро щеше да роди. Всички тези курсове за бременни, цялото това планиране, цялото това ремонтиране на детската стая… скоро щяха да се сбъднат.
И сега този сън… Това трябваше да е. Просто кошмар. Преди да се ожени, бе сънувал най-страшния кошмар в живота си. Защо сега да е по-различно?
Но беше различно. Някак много по-реалистично от всичко, което бе сънувал някога. Помисли си за слота на тила на сина си; представи си картини, директно вкарвани в мозъка — наркотиците на бъдещето?
— Махайте ми се от главата — каза Марк. — Имах тежък ден.
— О, нима? — изрече гласът на Гастон, изпълнен със сарказъм. — Имал си тежък ден, а? Тежък ден на тероризиране на туристите в Стария град? Трябваше да те оставя да изгниеш в затвора, неблагодарен пънкар…
Гастон се шокира от това, че звучи толкова подобно на баща си — нещата, който баща му му казваше, когато самият той беше на възрастта на Марк, нещата, които си бе обещал никога да не казва на своите деца.
— Стига, Гастон… — обади се Мари-Клер.
— Е, щом той не оценява с какво разполага тук…
— Нямам нужда от тая гадост — подхвърли презрително Марк.
— Достатъчно! — отсече Мари-Клер. — Достатъчно!
— Мразя те! — извика Марк. — Мразя и двама ви!
Гастон отвори уста, за да отговори, и тогава…
… И тогава внезапно се озова отново в кабинета си в ЦЕРН.
След като докладва новината за смъртта на всичките тези хора, Мичико Комура се върна незабавно в главната канцелария на Центъра за управление на Големия адронен колайдер. Тя продължаваше да се опитва да телефонира в училището в Женева, в което учеше осемгодишната й дъщеря Тамико; Мичико беше разведена с първия си съпруг, токийски администратор. Но постоянно чуваше сигнал заето, а швейцарската телефонна компания кой знае защо не предлагаше автоматично уведомяване, когато линията стане свободна.