— Нямам обяснение защо не се повториха. Но едва ли може да се каже, че днешното събитие е неуспех. Учените се надяват да открият бозона на Хигс откакто Глашов, Сейлъм и Уайнбърг са предсказали съществуването му преди половин век.
— Обаче хората очакваха друго зърване на бъдещето и…
— Разбирам — кимна Лойд. — Но Големият адронен колайдер е построен предимно заради намирането на бозона на Хигс, а не заради някакво си глупаво търсене на предсказания за бъдещето. Знаехме, че трябва да достигнем десет трилиона електронволта, за да произведем Хигс. Ето защо деветнайсетте държави, притежаващи ЦЕРН, обединиха усилията си, за да построят Големия адронен колайдер. Ето защо Съединените щати, Канада, Япония, Израел и други страни дариха милиони на проекта. Това беше добро научно, важно научно…
— Дори да е така — прекъсна го репортерът, — „Уолстрийт Джърнъл“ оцени общата цена от спирането на всички дейности на над четиринайсет милиарда долара. Това прави „Проект Клаату“ най-скъпото начинание в човешката история.
— Но ние получихме бозона на Хигс! Не разбирате ли? Това не само доказва теорията на електрослабото взаимодействие, доказва и съществуването на полето на Хигс. Сега знаем какво кара обектите — мен, вас, тази планета — да имат маса. Бозонът на Хигс е носител на фундаментално поле, което осигурява маса на елементарните частици — и ние потвърдихме неговото съществуване!
— Никой не се интересува от някакъв си бозон — заяви репортерът. — Хората не могат дори да видят думата, без да се изкикотят.
— Наречете го частица на Хигс тогава; много физици му казват така. Но както и да го наречете, това е най-важното физическо откритие досега през двайсет и първи век. Разбира се, все още не е изминало дори първото десетилетие от века, но се обзалагам, че накрая на столетието хората ще погледнат назад и ще кажат, че това все още е най-важното физическо откритие на века.
— Което не обяснява защо не получихме нищо…
— Но ние получихме — възкликна ученият раздразнено.
— Имам предвид — защо не получихме никакви видения.
Лойд изду бузи и издиша шумно.
— Вижте, направихме каквото можахме. Може би феноменът е бил абсолютна случайност. Може би много зависи от началните условия, които бяха леко променени. Може би…
— … Ни метнахте — заключи репортерът.
Симко остана смаян.
— Моля?
— Метнали сте ни. Нарочно сте провалили експеримента.
— Не сме…
— Искали сте да прекратите всички съдебни дела; дори след тия циркове в ООН, все още искате да сте сигурни, че никой никога няма да ви осъди, и ако покажете, че ЦЕРН няма нищо общо с първия Поглед в бъдещето…
— Не сме подправяли нищо. Не сме подправяли Хигс. Ние направихме пробив, за Бога!
— Вие ни измамихте — отсече мъжът от „Таймс“. — Измамихте цялата планета.
— Не ставайте смешен — каза Лойд.
— О, хайде. Ако не сте ни метнали, тогава защо не успяхте да ни осигурихте ново зърване на бъдещето?
— Аз… не знам. Опитахме се. Наистина се опитахме.
— Ще има разследване, нали знаете.
Канадецът се опули, но вероятно репортерът беше прав.
— Вижте — настоя Симко, — направихме всичко, каквото можахме. Компютърните данни ще докажат това; те ще покажат, че всеки параметър на експеримента е абсолютно същият. Разбира се, има го проблемът с теорията на хаоса и чувствителността към началните условия, но ние наистина направихме каквото можахме и резултатът едва ли е провал — не и в дългосрочен план. — Репортерът изглеждаше така, сякаш се готви да възрази отново — вероятно с това, че компютърните данни може да са подправени. Но Лойд вдигна ръка. — Обаче все пак може и да сте прав; може би днешният опит доказва, че ЦЕРН всъщност няма нищо общо с онова, което се случи преди. В такъв случай…
— В такъв случай сте се отървали — отбеляза репортерът с горчивина.
Ученият се намръщи, обмисляйки думите му. Разбира се, той вероятно вече се беше отървал от неприятностите със закона относно онова, което се бе случило първия път. Но морално? Без оправданието, осигурено от теорията на блоковата вселена, все още беше затънал — след самоубийството на Дим — във всичките тези смърт и разрушения, които бе предизвикал.
Лойд вдигна вежди.
— Предполагам, че сте прав — каза той. — Предполагам, че съм се отървал.