26.
Като всеки физик, Тео всяка година очакваше с интерес на кого ще присъдят Нобелова награда — кой ще се присъедини към компанията на Бор, Айнщайн, Файнман, Гел-Ман и Паули. Изследователите от ЦЕРН бяха спечелили повече от двайсет Нобелови награди през годините. Разбира се, когато видя темата на имейла в пощенската си кутия, нямаше нужда да отваря писмото, за да разбере, че името му не е в списъка на тазгодишните лауреати. Въпреки това той искаше да види кои от приятелите и колегите му са щастливците. Така че отвори писмото.
Лауреатите бяха Перлмутер и Шмидт — за работата им, свършена в по-голямата си част преди десетилетие, и показваща, че вселената ще се разширява вечно, а няма да колапсира и да се свие. Нормално беше наградата да се даде за нещо, направено преди години; необходимо е време, за да бъдат проверени резултатите и потвърдени изводите от изследванията.
„Е — помисли си Тео, — те двамата са добър избор.“ Със сигурност щеше да има известна горчивина тук, в ЦЕРН; носеха се слухове, че Макрейни вече е организирал партито в своя чест, макар че това несъмнено бяха злонамерени клюки. Въпреки това Тео се зачуди, както правеше всяка година по това време, дали някой ден ще види собственото си име в списъка.
Тео и Лойд прекараха следващите няколко дни в работа по доклада си за Хигс. Въпреки че пресата, макар и малко неохотно, вече бе съобщила на света за получената частица, те трябваше да подготвят резултатите си за публикация в научно списание. Лойд както обикновено записваше нещо в електронния си бележник, а Тео щъкаше насам-натам.
— Защо е тази разлика? — попита Лойд за пореден път. — Защо не получихме Хигс първия път, а го получихме сега?
— Не знам — каза Тео. — Не сме променяли нищо. Разбира се, нямаше как всичко да е абсолютно същото — бяха минали седмици от първия опит, така че Земята се е преместила на милиони километри в орбитата си около Слънцето и, разбира се, Слънцето се е преместило в пространството, и…
— Слънцето! — извика Лойд. Тео го погледна с недоумение. — Не разбираш ли? Предишния път, когато го направихме, слънцето беше изгряло, а този път — не. Може би първия път слънчевият вятър си е взаимодействал с апаратурата?
— Тунелът на Големия адронен колайдер е на стотици метри под земята и притежава най-доброто екраниране срещу радиация, което може да се купи. Няма начин някакво значимо количество йонизирани частици да мине през екрана.
— Хмм — замисли се Лойд. — А частиците, които не можем да екранираме? Неутриното?
Тео се намръщи.
— За тях не би трябвало да има никаква разлика дали слънцето е изгряло или не.
Само една от всеки два милиарда частици неутрино, минаващи през Земята, всъщност се сблъскваше с нещо; останалите просто си излизаха от обратната й страна.
Лойд прехапа устни и се умълча.
— Въпреки това май количеството неутрино беше особено високо в деня, в който проведохме първия експеримент — промърмори. Нещо му се въртеше в главата; нещо, което Гастон Беранже бе споменал, когато изброяваше всички други неща, случили се в 17:00 часа на 21 април.
— Беранже ми каза, че Неутринната обсерватория в Съдбъри е регистрирала пик в броя на засечените частици точно преди да започне експеримента ни.
— Имам позната в Неутринната обсерватория в Съдбъри — заяви Тео. — Уенди Смол. Карахме магистратура заедно.
Отворена през 1998 година, Неутринната обсерватория в Съдбъри, разположена на по-малко от два километра от Предкамбрийската скала, беше най-чувствителният неутринен детектор в света.
Лойд посочи телефона. Тео отиде при него.
— Знаеш ли кода?
— За Съдбъри? Вероятно е 705; най-често е такъв за северно Онтарио.
Младият грък набра номера, говори с оператор, прекъсна връзката и пак набра.
— Здравейте — поздрави на английски. — Уенди Смол, моля. — Пауза. — Уенди? Тео Прокопидис се обажда. Какво? О, забавно. Забавна жена. — Той покри микрофона и се обърна към Лойд: — Тя каза: „Мислех, че си мъртъв.“
— Колегата му се опита да скрие усмивката си. — Уенди, обаждам ти се от ЦЕРН и съм заедно с още някого: Лойд Симко. Имаш ли нещо против да пусна високоговорителя?
— Самият Лойд Симко? — прозвуча гласът на Уенди от високоговорителя. — Приятно ми е да се запознаем.
— Здравейте — изрече Лойд тихо.
— Виж — продължи Тео, — както сигурно знаеш, вчера се опитахме да възпроизведем експеримента с преместването във времето, но не се получи.