— И аз така забелязах — отвърна Уенди. — Знаеш ли, във видението ми гледах телевизия — само дето беше триизмерна. Бях в кулминацията на някакво детективско шоу. Умирам си да разбера кой е убиецът.
„И аз!“ — помисли си Тео, но каза само:
— Съжалявам, че не можахме да помогнем.
— Разбрах — обади се Лойд, — че Неутринната обсерватория в Съдбъри е регистрирала пик на неутрино, преди да започне първият ни експеримент на 21 април. Това количество неутрино на слънчеви петна ли се дължеше?
— Не, Слънцето беше спокойно през този ден. Това, което регистрирахме, беше екстрасоларен поток.
— Екстрасоларен? Искате да кажете, че е бил извън Слънчевата система.
— Точно така.
— Какъв беше източникът?
— Помните ли свръхновата 1987A? — попита Уенди.
Тео поклати глава. Лойд се ухили и каза:
— Това беше звукът от поклащането на главата на Тео.
— Чух раздвижването на въздуха — отвърна Уенди. — Вижте, през 1987 беше открита най-голямата свръхнова от триста осемдесет и три години насам. Синият свръхгигант от клас B3, наречен Сандулеак -69°202, избухна в Големия Магеланов облак.
— Големият Магеланов облак! — възкликна Лойд. — Това е доста далеч, по дяволите!
— Сто шейсет и шест хиляди светлинни години, ако трябва да сме точни — обади се Уенди. — Естествено, трябва да се има предвид, че Сандулеак е избухнала в плейстоцена, но ние не сме можели да видим експлозията допреди двайсет и две години. Но неутриното пътува безпрепятствено почти вечно. И по време на експлозията през 1987 сме засекли пик на неутрино, траещ около десет секунди.
— Добре — каза Лойд.
— Сандулеак е много странна звезда — продължи Уенди. — Обикновено се очаква свръхновата да стане червен, а не син свръхгигант. Освен това, когато избухне свръхнова, тя обикновено колапсира в неутронна звезда или в черна дупка. Е, ако Сандулеак беше колапсирала в черна дупка, никога нямаше да засечем потока неутрино; той нямаше да успее да се измъкне. Но ние мислехме, че със своята големина — двайсет слънчеви маси — Сандулеак е твърде малка, за да формира черна дупка, или поне според приетите тогава теории беше така.
— Аха — съгласи се Лойд.
— Е — отвърна Уенди, — през 1992 година Ханс Бете и Гери Браун създадоха теорията на каонните сгъстявания, според която една звезда с малка маса може да колапсира в черна дупка; каоните не се подчиняват на принципа на забраната на Паули.
Принципът на забраната твърдеше, че две частици от даден тип не могат да заемат едновременно едно и също енергийно ниво.
— За да колапсира една звезда в неутронна — продължи Уенди, — всички електрони трябва да се свържат с протони и да се формират неутрони, но тъй като електроните се подчиняват на принципа на Паули, като се опитате да ги съберете заедно, те заемат все по-високи и по-високи енергийни нива, съпротивявайки се на по-нататъшното колапсиране — това са част от причините да е необходимо звездата да е достатъчно масивна, за да се получи черна дупка от нея. Но ако електроните се превърнат в каони, те всичките могат да заемат най-ниското енергийно ниво, като така оказват много по-малка съпротива и правят теоретически възможно колапсирането на по-малка звезда в черна дупка. Е, Гери и Ханс казват: да предположим, че това се е случило със Сандулеак; да предположим, че нейните електрони са се превърнали в каони. Тогава звездата сигурно е колапсирапа до черна дупка. И колко би трябвало да трае превръщането на електроните в каони? Те определят това време за десет секунди — имайки предвид, че частиците неутрино могат да се измъкнат през първите десет секунди от свръхновата, но след това ще бъдат погълнати от новосформираната се черна дупка. И, разбира се, пикът на неутрино, засечен през 1987 година, е точно десетсекунден.
— Очарователно — каза Лойд. — Но какво общо има това с пика на неутрино точно преди първия ни експеримент?
— Ами обектът, който се сформира от каонното сгъстяване, не е точно черна дупка — обясни Уенди. — По-скоро е неустойчива парасингуларност. Ние ги наричаме „браунови дупки“, в чест на Гери Браун. В един момент те се съживяват, като каоните масово се преобразуват в електрони. Когато това се случи, принципът на Паули ги отблъсква, предизвиквайки масивно налягане в посока, обратна на свиването, и обектът мигновено се разширява отново. В този момент частиците неутрино отново са способни да избягат — поне докато процесът обърне посоката си и електроните отново се превърнат в каони. Сандулеак може да се съживи във всеки един момент, и точно това се случи: петдесет и три секунди преди вашия експеримент с преместването във времето нашият неутринен детектор регистрира поток на неутрино, идващ откъм Сандулеак. Разбира се, детекторът — или неговата записваща апаратура — спря да работи в момента на преместването във времето, така че не знам колко е продължил вторият пик, но според теорията би трябвало да трае повече от първия — може би две или три минути. — Гласът й се изпълни с копнеж. — Всъщност отначало мислех, че преместването във времето е предизвикано предимно от потока неутрино от пробуждането на Сандулеак. Бях готова да си резервирам билет за Стокхолм, когато вие, момчета, ме изпреварихте и казахте, че вашият колайдер го е предизвикал.