Разбира се, Нобелова награда не се даваше само по физика. Всяка година се връчваха още пет награди, като обявяването на носителите им се проточваше в период от няколко дни: химия, психология или медицина, икономика, литература и наградата за мир. Единствената, която интересуваше Тео, беше наградата за постижения във физиката — въпреки че до известна степен проявяваше любопитство и към химията. Той кликна върху съобщението, за да прочете съдържанието му.
Не ставаше въпрос за Нобеловата награда за химия, а за литература. Тъкмо се накани да изтрие писмото и да го прати в небитието, когато погледът му беше привлечен от името на лауреата.
Анатолий Корольов. Руски писател.
Естествено, след като онзи човек в Торонто Чанг бе споменал за някой си Корольов, Тео беше проучил името. Тогава с разочарование установи, че се среща ужасно често и е страшно обикновено. И като че ли нямаше човек с такава фамилия, който да е някой известен или важен.
Но някой на име Корольов бе спечелил Нобелова награда. Тео веднага се логна в „Британика онлайн“; ЦЕРН имаха неограничен достъп там. Статията за Анатолий Корольов беше кратка:
Корольов, Анатолий Сергеевич. Руски писател и полемист, роден на 11 юли 1965 година в Москва, тогава все още част от СССР…
Младият грък се намръщи. За Бога, проклетникът беше с една година по-млад от Лойд. На никой нямаше да му се наложи да възпроизвежда експериментални резултати, описани в роман. Тео продължи да чете:
Първият роман на Корольов „Перед возходом солнца“(„Преди изгрева“), издаден през 1992 година, разказва за първите дни след разпадането на Съветския съюз; неговият главен герой, младият Сергей Долонов, обезверен поддръжник на Комунистическата партия, преминава през серия шеговито-сериозни ритуали за навлизане в пълнолетието си, опитва се да разбере промените в родината си и накрая се превръща в преуспял бизнесмен в Москва. Сред другите известни произведения на Корольов са „На куличках“ („На края на света“), 1995; „Обыкновенная история“ („Обикновена история“), 1999; и „Москвичанин“ („Московчанин“), 2006. От тях само „На куличках“ е бил преведен на английски.
В следващото издание на енциклопедията със сигурност щеше да получи по-подробно, описание, помисли си Тео. Зачуди се дали Дим го е чел, докато е учил европейска литература.
Дали за този Корольов е ставало въпрос във видението на Чанг? Ако е така, какво ли го е свързвало с Тео? Или пък с Чанг, чиито интереси имаха повече търговски, отколкото литературен характер?
Мичико и Лойд вървяха по улиците на Сен Жени, хванати за ръце, наслаждавайки се на топлия вечерен бриз. След като изминаха няколкостотин метра, без да разменят нито дума, Мичико внезапно спря.
— Мисля, че знам какво не е наред.
Лойд я погледна с въпросително изражение на лицето.
— Помисли добре върху това, което се случи — каза тя. — Ти замисли експеримент, чиято цел беше да произведе бозона на Хигс. Обаче първия път, когато го проведе, не се получи. И защо?
— Заради потока неутрино, идващ откъм Сандулеак — отвърна Лойд.
— Дали? Това може би също е било част от комплексната причина, довела до преместването във времето, но дали действително е попречило на получаването на бозона?
Лойд сви рамене.
— Ами… хм, това наистина е добър въпрос.
Мичико поклати глава. Те продължиха да се разхождат.
— Не би трябвало да окаже влияние. Не се и съмнявам, че е имало приток на частици неутрино по времето на първия експеримент, но това не би трябвало да спре получаването на бозоните на Хигс. Те би трябвало да се появят.
— Но не се появиха.
— Точно така — каза Мичико. — Но не е имало и кой да ги наблюдава. За близо три минути на Земята не е имало нито един човек в съзнание — никой, който да наблюдава раждането на бозона на Хигс. И не само това, не е имало кой да наблюдава каквото и да било. Точно затова всички видеозаписи са били празни. Всъщност те изглеждат празни — сякаш на тях няма нищо освен електронни смущения. Но я си представи, че това не са смущения — представи си, че камерите грижливо са записали онова, което са видели: един неопределен свят. Цялата каша, цялата планета Земя, неопределена. Без квалифицирани наблюдатели — с всички навсякъде в безсъзнание — е нямало начин да се определи квантовата механика на онова, което се случва. Нямало е начин да се избере между всички възможни реалности. Тези записи показват неразпаднали се вълнови фронтове, един вид статично лимбо — наслагване на всички възможни състояния.