— Съмнява ме, че наслагването на тези вълнови фронтове ще изглежда като смущение.
— Е, може би не описвам точната картина; но въпреки това е ясно, че цялата информация за триминутния период е била цензурирана по някакъв начин; същността на случилото се е попречила на записването на каквито и да е данни през това време. Без наличието на разумни същества в съзнание, действителността се сгромолясва.
Лойд се намръщи. Възможно ли беше толкова да е грешал? Трансакционалната интерпретация на Крамер обясняваше всичко в квантовата механика, без да се прибягва до квалифицирани наблюдатели… но може би точно те играеха важна роля.
— Възможно е — съгласи се той. — Но… не, не, не може да бъде. Ако всичко е неопределено, тогава как са се случили инцидентите? Самолетна катастрофа — това е решение, една реализирана вероятност.
— Разбира се — кимна Мичико. — Не става въпрос, че през тези три минути самолети, влакове, автомобили и производствени линии са функционирали без човешка намеса. По-скоро са минали три минути, през които нищо не е било определено — съществували са всички възможности, струпани в една блестяща белота. Но на края на тези три минути хората идват в съзнание и светът отново се свива до едно-единствено състояние. И за нещастие, но неминуемо, изглежда точно това единствено състояние е най-смислено за нас, като се имат предвид трите минути в безсъзнание: то се е определило в един свят, където самолетите и колите са катастрофирали. Но катастрофите не са се случили по време на трите минути; те въобще не са се случвали. Ние просто сме прескочили от едното състояние на нещата до следващото.
— Това е… това е налудничаво — каза Лойд. — Това е самозалъгване.
Минаваха покрай някаква кръчма. През тежката затворена врата се чуваше силна музика и някой пееше на френски.
— Не, не е. Това е квантова физика. И резултатът е същият: онези хора са си все така мъртви или все така осакатени, сякаш инцидентът наистина се е случил. Не твърдя, че няма друг начин — дори ми се иска да има.
Лойд стисна Мичико за ръката и двамата продължиха да вървят по пътя към бъдещето.
Книга III
Двайсет и една години по-късно
Есента на 2030 година
Изгубеното време не може да бъде намерено отново.
28.
Времето минаваше; нещата се променяха.
През 2017 година екип от физици и мозъчни изследователи от Станфорд изработи пълен теоретичен модел на преместването във времето. Квантовомеханичният модел на човешкия мозък, предложен от Роджър Пенроуз трийсет години по-рано, се оказа общо взето правилен, макар и отчасти погрешен в детайлите; може би не беше изненадващо, че квантовофизичните експерименти, в които се прилага значително количество енергия, могат да окажат влияние върху сетивата.
И все пак неутриното играеше ключова роля в това отношение. Още от шейсетте години се знаеше, че по неизвестна причина земното слънце отделя само половината от теоретично предсказания брой неутрино — прословутият проблем за „липсващото неутрино“.
Слънцето се нагрява от водороден синтез: четири водородни ядра — всяко едно е единичен протон — се сливат и образуват хелиеви ядра, които се състоят от два протона и два неутрона. При процеса на превръщане на два от първоначалните протони в неутрони би трябвало да се отделят две частици електронно неутрино… но по някаква причина една от всеки две частици електронно неутрино, които трябва да достигнат до Земята, изчезва някъде по пътя, сякаш е била цензурирана, сякаш вселената знае, че квантовомеханичните процеси, свързани със съзнанието, се дестабилизират, когато са включени твърде много частици неутрино.
През 1998 година беше направено откритието, че частиците неутрино имат изключително малка маса. Това породи правдоподобно обяснение на проблема с „липсващото неутрино“: щом частиците неутрино имат маса, на теория по пътя към Земята могат да се преобразуват в други видове неутрино, по-трудни за регистриране от примитивните детектори, според които те изчезват. Но Неутринната обсерваторията в Съдбъри, която можеше да засече всички видове неутрино, продължаваше да отчита разлика между онова, което би трябвало да бъде отделяно, и онова, което достигаше до Земята.