— Какво правят? — попита Скайуокър, без да откъсва очи от ландшафта пред себе си.
Отговор на въпроса му дадоха изпищяването на дроида и внезапното смущение в Силата. Отзад дойде повторна канонада от син огън. По-голямата част от изстрелите мина доста встрани от задния му дефлекторен щит.
— Появиха ли се и други приятелчета? — попита Люк.
Арту изчурулика отрицателно. И това беше нещо. Корабите бяха добри и екипажите им знаеха какво да правят. При залог две към едно майсторът джедай щеше да има доста работа. Особено след…
Малкият дроид зададе настоятелно въпрос.
— Не, остави S-образните шлюзове така — отвърна Люк. — Няма да стреляме.
Дроидът изсвири въпросително.
— Защото не знаем кои са и защо са тук — обясни Скайуокър. Очите му мереха повърхността пред него. Точно след каньона, който бе следвала Мара, пейзажът рязко се променяше. Почвата бе безмилостно опустошена, разломена на гранитни канари и прорязана от дълбоки острозъби цепнатини. — Не искам да убивам никого, преди да разбера кои и какви са.
Отговорът на Арту дойде под формата на още едно изпищяване, предизвикано от поредния вражески залп, който отнесе тънък слой метал от края на десния шлюз.
— Не се притеснявай! Почти стигнахме! — успокои го майсторът джедай и стрелна очи към един от екраните.
Засега нямаше щети, но едва ли щеше да е така, ако нападателите се приближеха. Значи не биваше да го допусне. Зад него Арту избипка подозрително.
— Точно там отиваме — потвърди Люк. Почти бяха стигнали опустошената част на ландшафта. Отляво Скайуокър забеляза едно дере, което приличаше на описаното от Мара. — Успокой се! И по-безумни неща сме правили! — добави той и обърна носа на изтребителя към дерето. — А и нямаме избор. Дръж се!
Каньонът на бедняците на Татуин бе сложно, но добре познато изпитание с множество завои, чупки, ъгли и зигзази. Улеят на Звездата на смъртта бе доста по-прав, но за сметка на това имаше турболазерни оръдия и имперските изтребители го гонеха по петите. Нираванските канари добавиха невероятни извивки и непредсказуеми теснини с различни ширини и дълбочини, стърчащи канари и оплетени от лозници дървета. Новобранците бунтовници на Йовин щяха да видят рисковете и да се въздържат. Дори самонадеяните младежи на Татуин щяха да се поколебаят пред глупостта да се впуснат в напълно непознат лабиринт с такава скорост. Но опитният майстор джедай, какъвто бе станал Люк, знаеше, че няма да има проблеми.
И, в общи линии, бе прав. Изтребителят му премина без затруднения през първата серия извивки. Уменията на Скайуокър в пилотирането, съчетани с предимството, което му даваше Силата да предвижда препятствията по пътя си, и с високата маневреност на изтребителя му позволиха да остави чуждоземните машини далеч назад. Той профуча през някаква долина, промени посоката си към друг каньон… И едва не загуби контрол, когато откъм бакборда му изригна залп син огън.
— Всичко е наред — каза той на Арту и изпита вълна на раздразнение от себе си, когато машината му отново се върна в относителната безопасност на първоначално избраното дефиле.
Беше се случвало и преди: твърде дълбоката концентрация на Силата и вниманието му в една посока го лишаваха от сетива за всичко, което се случваше извън това направление. Очевидно поне един от чуждоземните пилоти се бе оказал достатъчно умен, за да изостави преследването и да се издигне над скалния лабиринт, за да изчака целта да издаде местоположението си.
Но гамбитът се бе провалил. И ако теренът му помогнеше, щеше да има още една възможност. Скайуокър навлезе във втора долина, по-къса от първата, и кривна към друг каньон. Остави Силата да води ръцете му и загледа скалите около себе си, търсейки подходящо място…
Видя го. Изведнъж от двете страни на машината му се извисиха остри канари. В горната си част едната от тях се извиваше към другата така, че накрая между двете имаше само тясна ивица, през която се процеждаше дневната светлина. Туфи сиви излинели храсти разчупваха еднообразието на неравната канара и кафяво-сивите лиани, които на места я покриваха като тънка мрежа. Дъното на тази част на каньона бе обрасло с кафяви храсти, вкопчени в ниски чепати дървета. Пред и зад Скайуокър дефилето рязко завиваше наляво и надясно, оставяйки неголемия прав участък изолиран от заобикалящите го скали.