Съществото като че леко се уплаши. Трепна с криле и ги пререди на гърба си. След това отново изцвърча:
— Коя е приятелката ти?
— Казва се Мара Джейд — отвърна Люк.
— И тя ли е рицар джедай?
— В известна степен — застрахова се Скайуокър. Мара се бе отбивала от време на време в академията през последните осем години, но нито веднъж не бе останала достатъчно дълго, за да завърши обучението си. Всъщност Люк се питаше дали изобщо го бе започвала. — Знаеш ли къде е?
Крилата на съществото отново трепнаха.
— Нищо не знам.
— Наистина ли? — попита Скайуокър. Гласът му поохладня. В този случай не му беше нужна помощта на Силата. Толкова пъти беше виждал Джейна, Джейсън и Анакин да прилагат този номер, че безпогрешно можеше да разпознае дребната лъжа. — А ако ти кажа, че един джедай винаги може да познае, когато го лъжат?
Зад гърба му прозвуча силно и властно цвъртене.
— Остави момчето на мира!
Люк обърна глава. Сред храстите и камъните от другата страна на канарата бяха кацнали три други същества. И трите бяха два пъти по-едри от първото. Но и без това веднага личеше разликата между младите и възрастните.
— Извинете ме — каза Скайуокър. — Не съм възнамерявал да го плаша. Може би вие ще ми помогнете да намеря приятелката си.
Едното от съществата разпери криле и направи къс скок към един от по-близките до джедая храсти. То завъртя глава наляво-надясно, като че изучаваше натрапника поотделно с всяко око.
— Ти не си от другите. Кой си ти?
— Мисля, че знаете кой съм — отвърна Люк и подхвърли: — А защо не ми кажете вие кои сте?
Съществото сякаш се замисли.
— Аз съм Ловеца на ветрове. Аз се договорих за това гнездо на ком кае.
— От името на Новата република те приветствам, Ловецо на ветрове — тържествено заяви майсторът джедай. — Предполагам, че знаеш за Новата република?
По-възрастният комкаец трепна с криле точно по същия начин както по-младият.
— Чувал съм. Защо Новата република се интересува от нас1?
— Зависи защо искате да се интересува от вас — отвърна Скайуокър. — Но това е въпрос на дипломатите и търговците. Аз съм тук, за да помогна на приятел.
Ловеца на ветрове изцвъртя решително:
— Не знаем за никакви непознати.
— Но ние знаем — обади се младият комкаец зад гърба на джедая. — ком джа каза за…
Ловеца на ветрове го прекъсна с писък.
— Твоето име не произхождаше ли от „глупост“? — попита той остро. — Мълчи!
— Може просто да сте забравили — дипломатично подхвърли Люк. — Един гнездящ договарящ сигурно има много грижи.
Ловеца на ветрове трепна с криле.
— Не ни засяга какво става извън това гнездо. Иди при друго гнездо на ком кае или ком джа, ако смееш. Може би те ще ти помогнат.
— Добре — съгласи се Скайуокър. — Ще ме заведеш ли при тях?
— Те са извън това гнездо — изписка Ловеца на ветрове.
— Те не са наша работа.
— Ясно — каза майсторът джедай. — Кажи ми, Ловецо на ветрове, твой приятел някога изпадал ли е в беда?
Комкаецът разпери криле. Двамата му другари последваха примера му.
— Разговорът свърши. Ела, момче!
Ловеца на ветрове се отблъсна от храста и се понесе на разперените си криле към дъното на каньона. Двамата му другари го последваха. Люк се обърна и видя, че младият комкаец също полита натам.
Арту изсумтя презрително.
— Не ги вини твърде строго — каза джедаят с въздишка.
— Може да става дума за политически или културни връзки, за които не знаем — той отново започна да се изкачва. — А може и да им е омръзнало да ги забъркват в чужди разпри — добави той. — Ние самите теглихме много заради това през последните години.
Пет минути по-късно стигнаха пукнатината. Люк се оказа прав. Тя продължаваше към върха на канарата много по-полегато, а и изкачващите се оставаха под прикритието на дърветата.
— Идеално — каза Скайуокър и погледна нагоре. — Да се изкачим до върха и да видим накъде ще продължим от там.
Той хвана синтетичното въже и започна да го навива… Изведнъж малкият му механичен спътник изпищя уплашено.
— Какво има? — попита Люк и инстинктивно хвана дръжката на лазерния си меч, докато се обръщаше. Не различи никаква опасност наоколо. — Арту, какво има? — отново попита той и насочи вниманието си към дроида.
Арту гледаше надолу, към дерето, по което бяха дошли, и тъжно простенваше. Скайуокър направи гримаса и проследи погледа му…