— Да — адмиралът отново погледна пилота. — Сорн прибира ли се?
— Ще бъде тук след около три часа — мъжът кимна към Мара. — Даде ли ви нещо полезно?
— Не особено — отвърна Парк и погледна към Мара, махвайки към новодошлия. — О, забравям възпитанието си. Мара Джейд, това е генерал барон… — той направи драматична пауза — Сонтир Фел.
Лицето на Мара остана безизразно. Барон Сонтир Фел, легендарният пилот изтребител, обърнал гръб на Империята, за да стане член на Червената ескадрила. Изчезнал преди години, след като попаднал в капан, поставен от шефа на имперското разузнаване Исард. Оттогава нищо не се бе чуло за него. Общото мнение бе, че Исард го е екзекутирал за предателство по бързата процедура. А ето че очевидно летеше с имперските сили. И бе станал генерал.
— Генерал Фел — сведе глава в поздрав Мара. — Да разбирам ли от тона на адмирала, че съм арестувана?
Предполагаше, че младият Фел мигновено ще се засегне от думите й, но мъжът пред нея само й се усмихна.
— Няма време да си играем на гордост, Джейд — дрезгаво каза той. — Щом се присъедините към нас, ще разберете.
— Сигурна съм — отвърна тя, скръсти ръце на гърдите си, стисна здраво юмруци и се присегна с всички сили. Силата потече през нея. Но незнайно защо не можа да докосне никого от присъстващите, нито чие, нито човек. Усещането напомняше потискащия Силата ефект, който причиняваха онези седящи миркриски същества, йосаламирите. Но не можеше да са те, защото Мара идеално чувстваше Силата. Освен това в стаята нямаше никакви йосаламири.
Тя преглътна с мъка и потисна горчивата си гримаса. Почувства се като пълна глупачка, когато спря очи върху Парк и опрелите гръб в стената чиски воини зад него. Разбира се, че в стаята нямаше йосаламири. Те бяха в съседната стая, притиснати до стената, така че да предпазят разпитващите я от проникване в съзнанията им. Сигурно бяха разположили съществата и по протежение на другата стена, което обясняваше защо Фел така внимателно се придържаше към нея, докато приближаваше. Може би имаше няколко дори на тавана…
Тя си пое дълбоко дъх. Голяма част от напрежението, което притискаше гърдите й, внезапно я напусна. Разбира се, че имаше йосаламири и на тавана. Това бе причината, поради която връзката й с Люк така рязко прекъсна. Значи той е жив! Мара отново си пое дъх и изведнъж си даде сметка, че Фел и Парк я гледат втренчено.
— Толкова мила покана — каза тя и се опита да продължи разговора, преди мълчанието й съвсем да натежи. — Съжалявам, че ще ви разочаровам, но вече си имам работа.
Но беше твърде късно.
— Виждам, че е разбрала — разговорливо каза Фел.
— Да — отвърна адмиралът. — Всъщност съм малко изненадан, че й отне толкова време. Особено след като забеляза ефекта от йосаламирите веднага щом влезе в обсега им. Видях как крачката й се поколеба.
— Това поне доказва, че има джедайски способности — отбеляза Фел. — Добре, че бяхме подготвени.
— Поздравявам ви за предвидливостта — каза Мара, влагайки известна насмешка в гласа си. — Вие действително сте истински наследници на гения на Траун и на военното му могъщество. Да престанем да си играем, какво ще кажете? Какво точно искате от мен?
— Както генерал Фел вече каза — отговори адмиралът, — искаме да се присъедините към нас.
— Шегувате се — присви очи Мара.
— Съвсем не — отвърна Парк. — Всъщност…
— Адмирале — прекъсна го Стент. Той леко бе навел глава на една страна, сякаш слушаше нещо. — Току-що някой се опита да влезе в компютъра на горната командна зала.
— Скайуокър — кимна Фел и кимна. — Много мило от негова страна, че ни спести труда да го търсим. Наредете да го доведат тук, Стент. Напомнете им, че само онези, които имат йосаламири, могат да се приближат до него.
— Слушам, сър — Стент мина покрай барона и забърза към вратата, говорейки на родния си език. Докато минаваше покрай Мара, тя мерна малко устройство в ухото му. Без съмнение чиска версия на предавател.
— Ще бъде тук след няколко минути — каза Фел и погледна към Мара. — Трябва да имате много високо положение в очите на Корускант, за да изпратят лично Люк Скайуокър да ви спасява. Надявам се, че няма да се съпротивява толкова, че да принуди чисите да му навредят.
— За доброто на чисите се надявам да не са отхапали по-голям залък, отколкото могат да преглътнат — отвърна тя, опитвайки се да прозвучи по-уверено, отколкото се чувстваше. На Люк и преди му се бе случвало да се намира под въздействието на йосаламири, но това бе преди много време. — Като заговорихме за увреждания, генерале, какво е станало с лицето ви? Или носите тази превръзка само за да впечатлявате местните жители?