— Тъкмо обратното. Вече бе направил евентуалните планове за действия при поражение — добави сериозно Парк. — Преди десет години внедри групи агенти, съставени от клонинги на най-добрите му войници, из Новата република и Империята, готови да формират ядрата на местната съпротива, ако Бастион или Корускант паднат. Мъже, които обичат домовете, земите и световете си и биха пожертвали живота си за тях.
— Да — потвърди баронът. — Щом разбрах… щом наистина разбрах… не ми остана друг избор, освен да се присъединя към него.
— Както ще направите и вие — добави адмиралът.
— Съжалявам. Имам други планове — поклати глава Мара.
— Ще видим — спокойно отвърна Парк. — Може би Траун ще успее лично да ви убеди, когато се върне.
— А ако не се върне? — попита Мара. — Ако слуховете се окажат само слухове?
— О, ще се върне — възрази адмиралът. — Каза, че ще се върне, а той винаги спазва обещанията си. Единственият въпрос е дали точно този слух е пуснат от него — той погледна към Фел. — И при дадените обстоятелства смятам, че единственият начин да разберем е, като най-сетне отида до Бастион. Ако Траун наистина е установил щаб там, това ще даде отговор на въпроса, на коя страна ще застане.
Мара стисна юмруци.
— Не знаете какво говорите — каза тя. — Не можете просто да предадете всичко това на Империята. Всички тези източници, бази, съюзници…
— Там няма да злоупотребят с тях — сурово отвърна Парк. — Ние ще се погрижим за това. Задачата, която стои пред нас, е далеч по-сериозна, за да губим време с такива жалки неща, като политически амбиции и лични облаги.
— Ако мислите така, сте изостанали от времето — остро отвърна Мара. — Спомнете си двора на Палпатин и в какво превърна онези хора вкусът на властта. Личните облаги са единственото, за което много от тях мислят.
— Трябва да поемем този риск — твърдо каза адмиралът. — Ще бъдем внимателни, разбира се… ще говорим със Сорн, след като се върне, и ще пресеем информацията, която е събрал при полета си през системата на Бастион. И освен ако слуховете за завръщането на върховния адмирал не бъдат със сигурност отхвърлени от нещо, трябва да направим тази връзка.
— Не мога да ви позволя да го направите — заяви Мара.
— Не можете да ни позволите ли? — учтиво попита Фел.
— Да — отговори Мара. — Не мога. Ако предоставите всичко това на Бастион, първото, което ще направят, е да го обърнат срещу Корускант.
— Не се притеснявайте — успокои я Парк. — Няма да им дадем нищо, докато не се убедим със сигурност, че Траун е на тяхна страна.
— От друга страна, няма да сбъркаме, ако започнем да се притесняваме за нея, адмирале — каза баронът и изгледа замислен Мара.
— Сигурно сте прав — с неохота се съгласи Парк и се наведе, за да стане от стола си. Един от чисите се приближи до него и му предложи ръка. — Страхувам се, Мара, че вие и Скайуокър ще трябва да ни погостувате известно време.
— А ако Траун се върне и въпреки това не пожелая да се присъединя към вас? — попита тя. — Тогава какво ще стане?
Адмиралът стисна устни за миг.
— Сигурен съм, че няма да се стигне дотам — отвърна той. Но очите му не избягнаха нейните, докато изричаше тези думи. — До няколко дни всичко ще се изясни. А в най-лошия случай няма да отнеме повече от месец.
Джейд изсумтя.
— Не говорите сериозно. Наистина ли мислите, че няколко йосаламира ще удържат мен и Скайуокър толкова дълго?
— Права е, адмирале — съгласи се Фел. — Йосаламирите няма да са достатъчни, за да ги удържат мирни.
Парк замислено се вгледа в лицето на Мара.
— Какво предлагате?
Баронът махна към един от чисите.
— Брош, подгответе второ ниво.
— Един момент — бързо каза Мара и скочи на крака. Чисът вече бе извадил оръжието си. За миг я завладя вихрушка от чувства… „Стой! — настоятелно изскочи в съзнанието й… — Един момент! Аз съм невъоръжен арестант!“
Другите чиси също извадиха оръжията си.
— Знам — отвърна Фел. В гласа му се долавяше искрено съжаление. — И дълбоко съжалявам, че трябва да го направя. Но имам известен опит с джедаите и единственият начин, за който се сещам да ви задържа мирни за няколко дни, е да ви принудя да изпаднете в лечебен транс — той погледна към Брош…
— Момент! — отново извика Мара. „Стой, стой, стой!“ — Казахте, че искате да направите сделка с мен, нали? Е, със сигурност мога да ви уверя, че прострелването ми не е добро начало на преговорите за вас. Така окончателно ще ме откажете да работя за вас…
— Няма да се откажете — мрачно я увери пилотът. — След като научите за пълния размер на опасностите, надвиснали над нас.