Опасяваше се, че подобно на кортосната руда в пещерата и черният камък можеше да окаже съпротива на лазерния лъч. Усещането бе като да повлачиш клон срещу течението на бърза река, но лъчът мина през камъка без проблем. Движейки се в кръг, като държеше лъча под наклон, за да не падне отрязъкът на долния етаж, Люк изряза отвор, малко по-широк от диаметъра на Арту. След като приключи, още веднъж провери дали долу няма някой. След това се присегна със Силата и вдигна отрязаното парче черен камък. Беше много по-тежко, отколкото очакваше. Отмести го настрани, след това легна на пода и внимателно надзърна към долния етаж.
Отдолу наистина нямаше никой. Люк се хвана за ръба и увисна с цялата си дължина през отвора. След това се присегна към Силата, за да подсили мускулите си, и се пусна.
Подът бе на около четири метра. Обикновен скок за майстор джедай. Люк подви крака, когато докосна пода, и се сви на кълбо, надявайки се, че не е привлякъл ничие внимание. След това се затаи с наострени сетива. Нищо не помръдна. Люк внимателно се изправи и се огледа…
— Майстор Уокър на Скай?
Джедаят вдигна поглед. Спазващия думата си надничаше към него през дупката.
— Тихо! — предупреди той комджаеца. — Къде са останалите?
— Идват по заобиколна крива — отвърна Спазващия думата си. — Някои пазят машината ти… тя е най-бавна.
— Кажи ми, когато стигне тук — каза му Люк и се присегна със Силата.
На долния етаж имаше повече чуждоземци, но и този път не под мястото, където се намираше той. Люк активира лазерния си меч и започна да реже нова дупка точно под първата. След като приключи с пробиването й и скочи на по-долния етаж, над главата си чу тихо изсвирване. Арту бе пристигнал.
— Чудесно — тихо каза Люк и вдигна поглед към синьо-сребърния купол, който внимателно се подаваше над ръба на първата дупка, два етажа по-нагоре. Извади предавателя си и го включи. Дроидът изчезна от погледа му, а от предавателя се чу утвърдително изпиукване. — Добре — майсторът джедай се огледа. Този път се намираше в празна стая, но през отворената й врата се мяркаха движещи се сенки. — Виждаш ли контролните табла отсреща? Искам да намериш компютърен вход, в който да се включиш. Ако можеш, изтегли план на крепостта, ако не можеш, виж какво можеш да изтеглиш. Разбра ли?
Пиукането на малкия дроид в отговор бе леко нервно. След това предавателят замлъкна. Стиснал здраво лазерния меч на Мара, като се опитваше да получи представа за всички съзнания под и около себе си, Люк зачака.
Изведнъж буквално като едно съзнанията на всички чуждоземци се промениха. Различните настроения и мисли се фокусираха в една посока. Не със страх, тревога или дори изненада, а със спокойната смъртоносна целенасоченост на професионални войници. Арту бе задействал алармите, за които Мара бе предупредила Люк, и сега цялата крепост се подготвяше за действие.
Майсторът джедай се прилепи малко по-плътно към пода. Съзнанието му долавяше остро всичко свързано с бъдещата акция. Ако всички чуждоземци останеха по местата си и се подготвеха за евентуална атака, Люк нямаше да има друг избор, освен да си пробие път до Мара със сила. Но ако се съсредоточеха върху ескалатора и етажа, на който се извършваше пробивът…
Те направиха точно това. Люк стаи дъх. Усещаше движението на чуждоземните към ескалатора, по който се бе качила Мара. Ако внимаваше… и действаше бързо, пътят му към нея можеше да бъде открит. Особено ако беше бърз. Той активира лазерния меч и се зае да пробие още една дупка в пода.
Докато скачаше през дупката, сетивата му доловиха онова, което чакаше: леката промяна в съзнанията на чуждоземците, когато ударните отряди се подготвиха.
— Арту, хайде! — тихо каза джедаят в предавателя. — Изпрати комджайците през дупката към мен и сам мини през нея.
Дроидът избипка утвърдително и Люк застана в очакване под дупката. Комджайците не загубиха нито миг. Те полетяха през отворите като отбрулени от дърво листа. През дупките минаваха, като прибираха плътно крила към телата си, а в пространството между тях ги разтваряха. През разперените им крила майсторът джедай зърна купола на Арту, който предпазливо надничаше над ръба на първата дупката. До ушите му стигна слабото ехо от изненаданото и нервно пиукане на малкия дроид, когато видя колко далеч е стигнал Люк.