— Проблемът е, че обхватът на зашеметяване на този бластер е като на разярена банта. Ако се сетят да спазват дистанция, ще трябва да парираш изстрелите им, докато аз свалям йосаламирите.
— Добре — съгласи се Люк, намръщи се и ускори крачка. Зад защитата на психическата преграда на Мара назряваше нещо зловещо: тъмна мисъл или не по-малко тъмно намерение. За момент Люк се замисли дали да не я попита, но се отказа, заради това че тя така старателно го криеше от него. — Знаеш ли какви са плановете им? — попита я той, когато двамата настигнаха Арту.
— Краткосрочните им планове са да ни поставят на съхранение за няколко дни — отвърна Мара. — Решили са, че най-лесният начин да го направят е, като ни принудят да изпаднем в лечебен транс. Затова и стрелят по нас.
— Приятелско отношение — промърмори Люк.
— Да — съгласи се тя. — Дългосрочният им план е да чакат Траун да се върне — нещо блесна за миг в чувствата й и после защитеният мрак в съзнанието й стана по-плътен… — И тъй като смятат, че може да се появи на Бастион, Парк иска да отиде там.
Люк усети как през него мина студена вълна.
— И да предаде това място на Империята?
— Мястото и всичко в него — мрачно отвърна Мара. — Може и да не възнамеряват да постъпят така, но щом разбере, че са тук, Империята ще го превземе. По един или друг начин.
Арту избипка и зави надясно.
— Къде отиваме? — попита Мара и също зави надясно.
— Не знам — отвърна Люк и се навъси. На двайсет метра отпред коридорът свършваше, пресечен перпендикулярно от друг коридор. Мислите на Люк се върнаха към астероидната база на пиратите Каврилу и Т-образния край, завършващ джедайския капан, който му бяха устроили. Някъде напред улови празен район, създаден от йосаламири. В този момент Арту избипка неуверено и спря явно объркан пред стената, която препречваше пътя им…
— Назад, Арту! — провикна се Люк, откачи лазерния си меч, активира го и направи няколко крачки, за да застане пред Мара. — Това е капан.
В следващия миг от стената пред тях избликна дъжд от милиони искри и тя се срина… В коридора, който се откри зад фалшивата стена, бяха застанали рамо до рамо десетина чиси с йосаламири, които откриха огън.
Арту изпищя, обърна се и се устреми възможно най-бързо към Люк, а Дете на ветровете отчаяно се опитваше да се задържи на купола на дроида. Цялото внимание на Люк бе погълнато от редицата чиси пред него. Той се отпусна и остави Силата да го води, както бе правил в толкова много битки. Лазерният меч затанцува в ръцете му, блокирайки всеки вражески изстрел.
Но мястото около чисите бе затворено за подсъзнателно предвиждане на атаките и една ценна част от секундата от обичайното време за подготовка на парирането му бе отнета. Зад Люк бластерът на Мара методично сваляше йосаламирите. Да можеше да отвлече вниманието им достатъчно дълго, докато тя си довършеше работата… Люк чу отнякъде цвърченето на Дете на ветровете, но нямаше възможност да раздвои концентрацията си, за да разбере какво му казва. Отпред зад масирания огън на чисите джедаят зърна движение. В следващия миг без предупреждение противниците му като един паднаха на коляно… И откриха нова редица войници зад тях. Изведнъж изстрелите станаха двойно повече. Люк бавно, но сигурно губеше надпреварата.
Отзад Мара каза нещо и през мъглата на концентрацията си той видя един от изправените чуждоземци да се превива и да пада на земята. Мара бе престанала да щади неприятелите. Майсторът джедай стисна зъби и се съсредоточи още в усилията си да парира изстрелите им. През главата му смътно мина мисълта, че ако Парк изпрати отряд, който да ги атакува в гръб, двамата с Мара са обречени. Дете на ветровете отново изцвърча…
И тогава от двете страни на коридора, който пресичаше техния, долетяха комджайците и се включиха в битката… Чисите нямаха възможност да реагират. Прелитайки с пълна скорост над главите на изправените войници, комджайците грабваха хранителните рамки на йосаламирите, повличайки стрелците, които падаха тежко по гръб на пода.
— Напред! — чу Люк собствения си глас.
Той се хвърли устремно, макар и предпазливо към редицата коленичили чиси. Ако успееше да се доближи достатъчно, за да попаднат в обхвата на зашеметяващите изстрели на Мара…
В средата на коридора комджайците завиха с невероятна ловкост и се спуснаха към редицата коленичили чиси. И отново грабнаха хранителните рамки, когато прелетяха над войниците, просвайки бойците по лице на пода.