След това на два пъти провери вратата и се присегна със Силата към коридора. Беше празен. Явно чисите не бяха толкова глупави, че да си губят времето с непробиваемия черен камък. След трийсет секунди, следвайки шума от движението на колелата на Арту по камъка, Люк стигна началото на хангара.
Дете на ветровете отново полагаше големи усилия да запази равновесие върху купола на Арту, който неспирно се въртеше напред-назад. Люк огледа първата редица кораби и забеляза празнината в стройната редица. Една машина липсваше. Мара не се виждаше никъде.
— Арту, къде е Мара?
Дроидът изпиука и продължи да се оглежда. Люк надникна навън в мъждивата слънчева светлина и се присегна със Силата…
— Какво чакаш? — попита Мара и изскочи зад гърба му.
— Трябва да обезвредим тези кораби.
— Чакахме теб — отвърна Люк и се навъси.
Мрачната тайна още владееше съзнанието й. Но този път имаше нещо ново. Всички нюанси на съмнения и несигурност бяха изчезнали и на тяхно място се бе появила дълбока и горчива тъга. Нещо изключително важно току-що се бе случило…
— Ами недей да ме чакаш — ниско отвърна тя и удари освобождаващия панел на кораба, който се намираше до тях. Входният люк се отвори и от него се спусна стълба.
— Един от корабите липсва — посочи Люк.
— Знам!… Парк спомена, че идва насам — каза Мара и скочи на стълбата. — За него не можем да направим нищо. Хайде, залавяй се за работа!
Тя изчезна във вътрешността на машината.
— Добре — тихо промърмори майсторът джедай, присегна се със Силата и вдигна Арту, за да го намести в дроидната ниша зад Мара. След това застана до следващия кораб в редицата и бързо го огледа. Беше три пъти по-голям от неговия изтребител. Четири соларни панела, същите като на имперските изтребители прехващачи, се сливаха със странното чуждоземно очертание. Отдолу по всяка вероятност се криеха тръбите на охлаждането.
Скайуокър се мушна под носа на машината. Ето ги. По един чифт, който минаваше по цялото протежение на изтребителя от двете му страни и образуваше незабележимия, но характерен звездообразен профил на тръбите на охлаждането. Четири бързи движения с лазерния меч и тръбите вече не можеха да охлаждат нищо. Люк заобиколи колесарите и застана под следващия изтребител.
Бе обезвредил седем кораба и му оставаха още толкова, когато долови промяната в настроението на Мара. Бавно, с несръчните движения на пилот, който не е свикнал с машината си, корабът, в който тя се намираше, се вдигна на половин метър от земята и леко се понесе напред. Предавателят на Люк избипка…
— Не сме сами — напрегнато прозвуча гласът на Мара.
Джедаят се съсредоточи и усети бдителните съзнания на чисите и създадените от йосаламирите празни пространства, които приближаваха по покрива.
— Изчезвай бързо… аз ще се опитам да ги задържа.
И тя изчезна бързо. Докато Люк довършваше работата си по обезвреждането на останалите седем изтребителя, вътрешността на хангара потъна в блясъците на престрелката: меките сини заряди от оръжията на чисите и по-ярката синя светлина от кораба на Мара. „Готов съм“ — насочи той мисълта си към нея и побягна към отвора, откъдето като че идваше по-голямата част от по-ярките сини изстрели. Той стигна до отвора и предпазливо надникна зад ъгъла… „Бъди готов!“ — премина потвърждението на Мара през главата му. Похитеният от нея кораб подмина навеса и се приземи грубо сред порой искри.
Люк беше готов. Машината подскочи още веднъж, но той вече бе заобиколил опашката й и тичаше към другата страна на изтребителя. Входният люк бе още отворен. Подсилвайки мускулите си с помощта на Силата, майсторът джедай се хвърли, хвана вратата и се изтегли във вътрешността, просвайки се по лице на палубата.
— Давай! — провикна се той към Мара и се присегна със Силата към вратата, за да я затвори.
Корабът вече пореше небето. Ревът на двигателя частично заглушаваше ударите на чиските изстрели по корпуса.
— В безопасност ли сме? — разтревожено попита Дете на ветровете.
Седеше притиснат към облегалката на най-задната седалка, впил нокти в предпазните колани.
— Така мисля — успокои го Люк, заслушан в ударите по корпуса, докато Мара набираше височина. — Изглежда, разполагат само с противопехотни оръжия. Освен ако не съумеят бързо да извадят по-тежкото си въоръжение…
— Люк, ела! — дойде напрегнатият глас на Мара от пилотската кабина.
Той се изправи и насочи съзнанието си към нейното. Тъмната мисъл продължаваше да витае в нея, макар и стаена в подсъзнанието й. Но сега тя бе потисната от нещо друго, което джедаят не можеше да разгадае. Люк мина покрай дроидната ниша на Арту и се отпусна в седалката на втория пилот.