— Президентът добре осъзнава сложността на операцията — отвърна Акбар с още по-дрезгав глас. — Ще бъда откровен. Идеята ми допада точно колкото и на вас, но трябва да опитаме. Не разполагаме с достатъчно кораби и военни части, за да наложим и да поддържаме мир, ако се стигне дотам, че заради каамаския проблем се разгори военен конфликт. Цялата Нова република може да пламне в гражданска война.
Бел Иблис отново погледна към Антилис. После се обърна към екрана.
— Да, сър — каза той. — За съжаление трябва да са съглася с вас.
— Ще добавя — продължи монкаламарианецът, — че ако изобщо е възможно да се сдобием с пълно копие за унищожението на Каамас, само вие сте в състояние да осъществите операция за придобиването му.
Бел Иблис се усмихна криво.
— Благодаря, адмирале. Ще направя всичко, което е по силите ми.
— Добре — каза Акбар. — Вие и оперативната ви част трябва да напуснете Ботауи незабавно и да се отправите към Орд Траси. През следващите две седмици постепенно ще изпратя останалите кораби след вас. В това време очаквам да изготвите боен план и да сте готов да го приведете в действие.
— Слушам — отвърна генералът. — А специални части и оборудване?
— Всичко, което Новата република е в състояние да осигури, е на ваше разположение — увери го монкаламарианецът.
— Кажете ми какво ви трябва, и ще ви го изпратя.
Бел Иблис кимна.
— Нужна е пълна секретност на операцията — предупреди той. — Ако към Империята изтече дори и дума от това, което готвим, шансовете ни за успех начаса се изпаряват.
— Секретността ще е пълна — обеща адмиралът. — Вече разпространих фалшива история, която трябва да убеди всички имперски шпиони, че корабите се събират тайно във външните райони на системата Котлис и се готвят да защитят при нужда Ботауи.
— Би трябвало да клъвнат — каза Бел Иблис. — Стига да не тръгнат към Котлис, за да се уверят лично.
— Там вече има два рендилски космически дока — отвърна Акбар. — Ще бъдат снабдени с макети на кораби със съответната идентификация и обозначения за радост на всеки имперски офицер, който мине наблизо.
— Интересно — генералът вдигна вежди. — Значи това е не хрумване на Гаврисом в последния миг, а обмислен план.
Монкаламарианецът кимна с масивната си глава.
— Подготовката започна на следващия ден след размириците пред сградата на Обединените кланове на Ботауи — каза той. — Като се има предвид предполагаемото участие на генерал Соло, президентът знаеше, че вече няма да е възможно правителството на Новата република да предприеме някакви открити политически действия, без мотивите за тях да бъдат оборени.
— Ясно ми е — тежко отвърна Бел Иблис. — Значи… тръгваме за Орд Траси.
— Когато пристигнете там, ще ви чака свързочен отряд от моя кабинет — каза Акбар. — Успех, генерале!
— Благодаря, адмирале. Край на връзката.
Бел Иблис докосна един от клавишите пред себе си и прекъсна връзката.
— Това съвсем не означава, че съм съгласен с решението — измърмори той под нос към празния екран и се обърна към Антилис: — Е, генерале? Какъв е коментарът ви?
Уедж поклати глава.
— Участвал съм само веднъж в информационно нападение. Опитвахме се да набавим информация за върховния адмирал Макати от боудолиазката библиотека — каза той. — Май впоследствие статистите установиха, че ефективността ни е била осем процента. А това беше на Боудолиаз, не на Яга Минор.
— Да, чел съм рапортите за нападението — отвърна Бел Иблис и замислено поглади мустак. — Изобщо няма да ни е лесно.
— Междувременно Ботауи продължава да привлича бойни кораби както прожектор — мушици — намръщи се Антилис. — В крайна сметка някой ще се възползва от това, сър.
— Съгласен съм. Поради тази причина ви помолих да дойдете.
— О! — възкликна Антилис и изгледа внимателно Бел Иблис. — Значи сте знаели, че това ще стане!
— Не, за нападението над Яга Минор не знаех — отвърна Бел Иблис, — но имах предчувствието, че Корускант ще отхвърли молбата ми да остана тук, за да поддържам реда. И се сетих освен това, че ако ми наредят да замина с частта си, както се и оказа, Червената ескадрила няма да тръгне с нас, защото технически не се числи към нея.
Уедж помръкна.
— Не ви разбирам, генерале. Мислех, че ще сме постоянно под ваше командване.
— Под мое командване, но не сте причислени към оперативната ми част. Разликата е дребна, но съществена.
— Сигурно сте прав — отвърна Антилис, опитвайки се безуспешно да си припомни какво гласяха военните разпоредби на Новата република по въпроса. — Тогава какво означава тя?