Навет улови погледа на Клиф и кимна към спалните. Другият агент кимна в отговор, излезе в коридора и тръгна към най-отдалечената врата. Прилепил гръб към стената, Навет насочи бластера си по протежение на коридора, който водеше към пилотската кабина. Гласът може би бе само за отвличане на вниманието.
— Днес следобед говорих с едни приятели — продължи гласът от записа. — Казаха ми, че всеки път, когато се опитат да идентифицират голямата лоша групировка „Мъст“, която вдига толкова много шум, тя сякаш се изпарява. Нещо като сапунения мехур, за който току-що споменах… Въздух под налягане, напомпван от… шепа имперски агенти.
Навет улови движение с крайчеца на окото си, погледна и видя Клиф, който излезе от отсека на спалните, клатейки отрицателно глава. След това кимна към товарния отсек и въпросително вдигна вежди.
— Така че, момчета, явно нещата се свеждат само до вас и мен — заключи старата жена. — Моите приятели от Новата република си тръгнаха… както навярно вече знаете… а огромната организация, която се преструвате, че представлявате, не съществува. Така че… само аз и вие. Сигурно ще е забавно.
Клиф втренчено гледаше Навет. На лицето му бе изписано изумление.
— Какви ги говори? — тихо попита той. — Предизвиква ли ни?
Навет сви рамене.
— О, заповядайте в кухнята. Вземете си каквото желаете — добави старицата. — Особено онзи, дето днес цял ден държеше под наблюдение кораба ми. Извънредно изтощителна работа. Човек така ожаднява… Само после да приберете всичко в хладилника. Е, ще се видим по-късно. Всъщност не е задължително вие да ме видите.
Чу се тихо щракване и записът свърши.
— Тази жена е луда — обяви Клиф и се огледа. — Има ли изобщо някаква понятие, с кого си има работа?
— Нямам представа — отвърна Навет и замислено изгледа електронния бележник. — Спомена, че знае, че сме имперски агенти. Но не каза и дума за прикритието ни. Нито пък, че знае, че говори на нас.
Клиф изсумтя.
— Значи събира информация.
— Събира информация — кимна Навет. — И то сама. Ако имаше някакви доказателства или официална подкрепа, щеше да е подготвила нещо повече от светлинни номера и записи. Явно планът й засега е просто да ни смути.
— Какво ще правим? — попита Клиф. — Ще я следим ли?
Навет потърка брадичката си.
— Не, мисля да се оттеглим — бавно каза той. — Ако пак се завърти около нас, ще я познаем. Но след като Антилис и партньорът му си тръгнаха, няма толкова лесно да успее — агентът хвърли поглед към пилотската кабина. — Освен ако не е още тук и не ни гледа — поправи се той и подхвърли бластера в ръката си. — В такъв случай няма да живее дълго.
— Така те искам — промълви Клиф.
— Но внимавай — каза Навет. — Може да е поставила капани.
Двамата агенти прекараха още един час на кораба в щателно претърсване, преди да си тръгнат. След края на записа те се приближиха само три-четири пъти до скрития в електронния бележник предавател, който Моранда бе заложила, за да подслуша разговорите им. Гласовете им звучаха доста раздразнено.
Наблюдавайки от скривалището си зад купа щайги на петдесет метра от кораба, старицата ги видя как се измъкнаха от „Сидонски омиротворител“ и се сляха със забързаното движение на улицата. Значи беше права. Както и Коран и Уедж. Хората на Империята бяха тук и замисляха нещо. При това бяха силно разтревожени, готови да поемат риска да извършат убийство на космодрума. Много интересно!
И освен ако ушите не я лъжеха, невнимателният разговор до подхвърления електронен бележник бе издал самоличността им: „откровено глуповатите“ собственици на търговския център за екзотични животни. Разбира се, едно беше да знае, а съвсем друго да го докаже. Вероятно за пръв път в живота й огромната пропаст, която обикновено я отделяше от закона, бе срещу нея.
Двамата имперски агенти вече се бяха слели с потока пешеходци. Най-вероятно бяха имперски разузнавачи или хора от тайния отряд на Убикторат. И в двата случая бяха специалисти, които знаеха какво правят. За съжаление представителят на Новата република в Древстран нямаше да прояви интерес без доказателства. Както и ботанците. Всъщност в Ботауи вероятно още бяха в сила няколко съдебни постановления срещу нея. Значи ботанците отпадаха като възможност.
Двамата мъже се изгубиха в тълпата, поемайки на запад. Вероятно вече бяха напуснали космодрума. Но Моранда отдавна знаеше, че на „вероятно“ не може да се разчита. Силно раздразнени от измъкването й, двамата навярно бяха оставили наблюдателно устройство.