— Капката, от която чашата ще прелее — каза Хан с гримаса. — И ще накара останалата част от Новата република да има още по-малко доверие на ботанските вождове.
— Позна, стари приятелю — Ландо взе един стол и седна.
— А това значи, че се връщаме в изходно положение.
Хан също си взе стол.
— Нямаме дори този късмет — безрадостно отвърна той.
— Вече казах на Лея, че имаме документа.
— Не мислиш ли, че ще запази новината в тайна?
— При нормални обстоятелства да — тежко каза Хан. — За съжаление… каза, че ще предаде на Гаврисом добрата новина.
— А той няма ли да я запази в тайна?
Соло поклати глава.
— Той е на Ботауи и се опитва да предотврати избухването на война. И едва ли ще се въздържи да използва всички средства, с които разполага.
— С други думи, на Ботауи ще ни посрещнат като героите на деня! — поклати глава Ландо. — Къде са имперските засади, когато ти трябват?
— Можеш да се обзаложиш, че този път Траун ще държи Империята далеч от нас — каза Хан. — Но мнозина от нашите няма да желаят ботанците да се измъкват от отговорност.
Ландо потръпна.
— Сетих се какво каза Траун за хората на Фейлия, които били откраднали ксероловите снайпери — бавно каза той. — Но ако е излъгал за документа за унищожението на Каамас…
— Не е задължително да е излъгал и за това — отбеляза Соло. — Всъщност нямаме никакво доказателство, че именно Траун е променил имената.
Калризиан изсумтя:
— Не вярваш, нали?
— Някой ще отговаря за това — посочи Хан. — Гарантирам!
Ландо измърмори под нос:
— Бъркотията става все по-голяма. Какво ще правим?
Хан сви рамене:
— Ще отидем на Ботауи, както се разбрахме с Лея, и ще се преструваме, че нищо не знаем. Може ботанците наистина да знаят кои са замесените. В такъв случай бихме могли да ги подмамим да ни ги кажат.
— А ако наистина не знаят кои са или не успеем да ги подмамим?
Хан стана от стола си.
— Имаме два дни да измислим нещо. Хайде, да обръщаме това корито към Ботауи.
— Край! — каза Тирс с мрачно задоволство и махна към екрана. — Дойдоха.
— Не съм убеден — тихо отвърна Дизра и се вгледа в увеличения образ. — Които и да са, изглежда, използват имперска технология за строежа на изтребителите си. Но това не доказва нищо.
— Прелетяха край Бастион — посочи Тирс. — Несъмнено ни огледаха. А ние не сме виждали такова нещо другаде…
— Това дори не доказва, че са от Непознатите райони — отсече мофът. — Да не говорим за Парк или за Ръката на Траун.
— …Бастион е последното място, където със сигурност е бил видян върховният адмирал Траун — довърши бившият гвардеец. — Съмнявайте се колкото искате, ваше превъзходителство, но още сега мога да ви кажа, че планът ни успя. Старите съюзници на върховния адмирал се навъртат около примамката.
— Надявам се да сте прав — каза Дизра. — След отлагането на ботанския пожар и след като Пелаеон най-вероятно в този момент освобождава Вермел от станцията Римсий…
— Казах ви да не се притеснявате за това — прекъсна го адютантът му с известна грубост. — Не може да ни навреди.
— Кой не може да ни навреди? — прозвуча гласът на Флим в дъното на кабинета.
Дизра се обърна и видя актьора да излиза от вратата на тайния коридор. „Напоследък Флим започна доста често да го прави, помисли си мофът. Промъква се и подслушва двамата си партньори. Сякаш ни няма доверие.“
— Адмирал Пелаеон — отвърна му Тирс. — Разсъждавахме, че той и полковник Вермел вероятно ще се появят и ще поискат обяснения за лошото ни отношение към тях.
— А разсъждавахте ли за чуждоземния кораб, който прелетя покрай Бастион преди два дни? — попита Флим. — Или Щяхте да изчакате Ръката на Траун да почука на вратата на двореца, за да го споменете?
— Мога да ви уверя, че първото нещо, което ще направят, няма да е да се появят лично тук — каза майорът. — Това са много предпазливи хора, адмирале. И с основание, като се има предвид картата, която държат. Не, първият им контакт Ще бъде предпазливо съобщение, изпратено от дълбокия космос, откъдето ще могат да избягат бързо, ако сметнат за необходимо.
— Не разбирам как това ни помага — студено възрази актьорът. — По един или друг начин те ще поискат да говорят с Траун.
— Разбира се, че ще поискат — търпеливо се съгласи Тирс. — Но обаждане, което идва извън планетата, ми дава възможност да го приема вместо вас и да изстискам някаква полезна информация от него. Доверете ми се, адмирале. Подготвям се отдавна за този момент.