Зад малка маса, подредил една-единствена ръка на сабак пред себе си, седеше полковник Вермел. Когато вдигна поглед, очите му се разшириха от изненада.
— Адмирале! — каза той, без да скрива, че не вярва на очите си. — Аз… — той рязко скочи на крака. — Полковник Мейз Вермел, адмирале — отривисто доложи той. — Разрешете да се върна на служба, сър.
— Разрешавам, полковник — отвърна върховният командващ, без да си прави труда да прикрие облекчението си. — Нека ви кажа колко се радвам, че ви виждам.
— Благодаря, адмирале — каза Вермел и въздъхна с облекчение, заобикаляйки масата. — Надявам се, че не сте дошли сам.
— Не се притеснявайте — мрачно го увери Пелаеон и махна към вратата на килията. — Не съм превзел станцията, но хората ми са заели подходящи позиции… ако някой от хората на Дизра възрази срещу това, че си тръгваме.
— Да, сър — каза Вермел и погледна особено адмирала. — Въпреки това мога ли да ви предложа да побързаме?
— И аз мисля, че не е зле — съгласи се Пелаеон и свъси вежди. В този поглед имаше нещо…
Те минаха покрай поста, без да кажат дума, и завиха зад ъгъла. Според предварителните инструкции на върховния командващ щурмоваците бяха заели позиции по дванайсет пред и зад двамата офицери.
— Не изглеждахте много уверен, когато преди малко споменах хората на Дизра — каза Пелаеон, докато вървяха по дългия коридор.
— Опасявам се, че не срещу Дизра може да ви се наложи да се изправите, адмирале — отвърна Вермел и се доближи до Пелаеон, сякаш се страхуваше някой да не ги чуе. — Когато ме качи на борда на кораба си, след като ме прехвана при Миришим, капитан Дория каза, че бил получил лична заповед от върховния адмирал Траун.
Гърлото на Пелаеон се стегна.
— Траун?
— Да, сър — каза полковникът. — Надявах се да е някой номер на Дизра… спомням си, че казахте какъв противник на мирните преговори бил, но Дория изглеждаше съвършено сигурен.
— Да — тихо отвърна Пелаеон. — И до мен стигнаха тези слухове. Твърди се, че бил видян и от високопоставени лица от Новата република.
Вермел не отговори веднага.
— Но вие не сте го видели лично.
— Не — Пелаеон събра сили. — Но мисля, че е време да го видя. Ако наистина се е върнал.
— Може да имате проблеми с него заради освобождаването ми — неохотно каза полковникът и погледна през рамо. — Може би ще е по-добре да се върна.
— Не! — твърдо отвърна адмиралът. — Траун никога не е наказвал офицерите си за това, че са направили нещо с твърдото убеждение в правотата си. Особено когато не им е дал заповед или необходимата информация, за да мислят обратното.
Стигнаха края на коридора и поеха по централния. Стражите и офицерите стояха все още там, където ги бе оставил Пелаеон, и гледаха безмълвни и смръщени под зоркия поглед на друг отряд щурмоваци от контингента на „Химера“.
— Не, няма да се връщаме на Бастион, за да изслушаме мнението на моф Дизра — продължи той, след като излязоха от централния коридор и тръгнаха към дока, където ги очакваха совалките. — Ако слуховете са неверни, не трябва повече да се занимаваме с моф Дизра. С командир Дрейф се сдобихме с няколко информационни чипа… с личния код на мофа… които разкриват цялата операция: имена, места и сделки, включително връзките с пиратите Каврилу и с няколко сенчести финансисти от двете страни на границата — изражението на върховния командващ стана по-сурово. — И някои подробности за опитите му да разпали гражданска война в Новата република. Това само по себе си ще ни бъде от голяма полза в евентуалните бъдещи мирни преговори с Корускант. Дизра със сигурност ще отиде зад решетките за дълго време.
— Да, сър — каза Вермел. — А ако слуховете са верни?
Пелаеон преглътна.
— Ако слуховете се окажат верни, ще му мислим тогава.
Вермел кимна.
— Да, сър.
— Междувременно, полковник — малко по-бодро продължи адмиралът, — последният ви рапорт много закъснява. Искам да чуя какво точно се случи при Моришим.
ГЛАВА 31
Подготовката отне повече от шест часа. Кипеше усилена работа за бойното преоборудване на всеки годен да лети кораб в Ексокрон. Изтече още един час, за да се вдигне цялата армада в космоса, и още един, за да се подреди в някакво подобие на боен строй. Така изтече осемчасовият гратисен срок.
Цялата пиратска банда на Рей’кас идваше към тях, а най-жалката отбранителна флота, която Шада бе виждала в живота си, трепереше от страх, готова да защити света си или да умре за него. По-вероятно второто.
— Съобщение от долу, адмирал Давид — доложи Чин от комуникационната конзола на „Волният Карде“ и погледна към руля. — Според първи адмирал Дар сме в добри позиции. Освен това, ако пиратите ни преодолеят, въздушната флота е готова.