— Не знам дали Тъмният джедай очакваше да бъде съвсем сам там — продължи Кардас. — Ако е било така, разочарованието дойде много бързо. Едва бяхме напуснали кораба, когато забелязахме малко смешно същество с големи остри уши. Стоеше в края на поляната, на която бяхме кацнали. Беше майсторът джедай Йода. Не знам дали това бе домът му, или бе долетял специално за случая, но беше там и ни чакаше — странна тръпка премина през слабото тяло на Джори. — Изобщо няма да се опитвам да ви разкажа за битката им — тихо продължи той. — Дори след четирийсет и пет години размисъл не съм сигурен, че ще бъда в състояние да я опиша. Цял един ден и половина блатата се озаряваха от огньове и светкавици, каквито не бях виждал. Накрая Тъмният джедай се превърна в огромен син пламък — Джори си пое дъх на пресекулки. — Никой от екипажа ми не оцеля след тази битка. Не че бяха останали много. Аз самият не очаквах, че ще оцелея. Но за моя изненада Йода пое грижата да ме върне към живота.
— Виждал съм малко от постиженията на Люк Скайуокър с лечебен транс — кимна Карде. — В някои случаи се справя по-добре от ваната с бакта.
— В моя случай тя щеше да е напълно безполезна — изсумтя Кардас. — Излезе, че Йода е употребил доста време, за да ми върне здравето. Все още не знам колко. След като се възстанових, успях да закърпя кораба, колкото да може да излети, и се добрах до дома. Едва когато се върнах в организацията, разбрах, че по време на всички тези събития част от мен е била променена — Джори погледна към Карде: — Сигурен съм, че си спомняш, Талон. Бях придобил способността да предвиждам ходовете на противниците си, да отгатвам стратегиите и плановете им. Знаех кога някой от тях възнамеряваше да направи нещо срещу мен и какво. Предполагам, че съм възприел тези способности от Йода по време на лечението ми — той вдигна поглед към тавана. В очите и гласа му гореше нов огън. — И изведнъж разбрах, че това, което мога, няма граници. Никакви. Започнах да разширявам организацията си, като поглъщах всяка групировка, която можеше да бъде полезна, и премахвах другите. Жънех победа след победа… където и да отидех, завладявах всичко. Видях престъпните картели на хътяните и направих план, как да ги завзема, предвидих концентрацията на власт около сенатор Палпатин и пресметнах къде и как най-добре бих могъл да се вместя в предстоящата борба, за да извлека най-голяма полза. Нямаше какво да ме спре. И аз, и вселената го знаехме — изведнъж огънят в очите му угасна. — И тогава — тихо каза той — без предупреждение всичко изчезна — Кардас отпи голяма глътка от чашата си.
— Какво стана? — попита Шада в настъпилата тишина.
Карде я погледна косо, леко изненадан от пълната встрастеност, която изразяваше цялото й същество. Въпреки открито заявеното й недоверие към домакина историята му явно я бе погълнала.
— Здравето ми се влоши — отвърна той. — Само за няколко седмици младостта и енергията, които Йода бе влял в тялото ми, се изпариха — той погледна към Шада. — Много просто, умирах.
Карде кимна. Последната тайна на онзи повиквач, който бе намерен на Дагоба, най-сетне бе разкрита.
— И се върна при Йода, за да го помолиш за помощ.
— Да го помоля? — Кардас се изсмя самоосъдително. — Не да помоля за помощта му, Талон, да я изискам — Джори поклати глава, припомняйки си случката. — Трябва да съм изглеждал доста смешен. Изправен с бластер в едната ръка и с повиквач в другата над това ниско сбръчкано създание, което се подпира на пръчка, да заплашвам, че ще повикам страховито въоръжения си кораб, за да се нахвърли върху него. Разбира се, аз бях създателят на най-великата контрабандистка организация на всички времена, а той беше един най-обикновен майстор джедай — Кардас отново поклати глава.
— Изненадана съм, че не ви е убил на място — каза Шада.
— После ми се прииска да го бе направил — спокойно отвърна Кардас. — Щях да бъда далеч по-малко унизен. Вместо това той просто взе повиквача и бластера от ръцете ми и ги запрати в блатото, след това ме вдигна на няколко сантиметра от земята и ме остави да крещя и да се мятам, докато имам сили. И когато най-накрая ги изчерпах, ми каза, че ще умра — Енту Ний безшумно застана до него и повторно напълни чашата му с ароматна напитка. — Мислех си, че първата част е била унизителна — продължи Кардас. — Но втората се оказа още по-лоша. Седнах задъхан на един камък. Водата на блатото обливаше ботушите ми, а той болезнено подробно ми разказа как съм прахосал живота, който ми бе върнал като дар преди четвърт век. Как съвършено егоистичното ми преследване на лична власт и богатство са ме лишили от дух и основания — той погледна към Карде. — Когато Йода млъкна, разбрах, че никога няма да мога да се върна в организацията и отново да се изправя пред някого от вас.