— Вие ли я създадохте? — смаяно попита Шада.
— Не, разбира се — увери я Кардас. — Просто я преместих тук от кухнята. Един от малките номера, на които ме научиха монасите. Виждате стаята и след това си я представяте с гарафата… — той не довърши изречението си. Взе чашата си от пода и стана. — Съжалявам. Цял ден мога да ви говоря за монасите Айн Тий и за Силата, но и двамата сте уморени, а аз забравям задълженията си на домакин. Нека ви заведа по стаите и да ви оставя да си починете, докато аз се погрижа за храната.
— Много мило от твоя страна — каза Карде, стана и изтръска капките от ароматната напитка от пръстите си. — Но се опасявам, че няма да можем да се възползваме от гостоприемството ти. Ако не можеш да ни дадеш копие от документа за унищожението на Каамас, трябва незабавно да се върнем в космическото пространство на Новата република.
— Разбирам чувството ти за дълг, Талон — каза домакинът им. — Но вероятно можеш да си позволиш една нощ почивка.
— Много ми се иска — отвърна Карде, опитвайки се да не говори твърде припряно. — Наистина ми се иска, но…
— Освен това, ако тръгнете сега, ще ви е нужно повече време, за да се приберете — добави Кардас. — Говорих с монасите и те се съгласиха утре да изпратят кораб, който да отнесе „Волният Карде“, където пожелаете.
— Какво печелим от това? — попита Шада.
— Техните двигатели са много по-различни от нашите — обясни Джори, — както навярно сте забелязали по време на битката. Вместо да използват обикновеното пътуване през хиперпространството, корабите им могат да правят мигновен скок до която точка поискат.
Контрабандисткият шеф погледна към Шада:
— Ти беше на датчиците. Това ли правеха?
Тя сви рамене.
— Почти всяко обяснение би могло да свърши работа — призна тя. — Хшиши сне данните. И тя не беше наясно какво става — Шада погледна с подозрение Кардас. — Защо не могат да изпратят кораба сега?
— Защото им казах, че няма да ви трябва до утре — отвърна той с усмивка. — Хайде, задоволете желанието на стареца за малко компания! Сигурен съм, че и екипажът ви с радост ще се наслади на една хубава почивка след всичко преживяно по време на пътуването ви.
Карде пораженчески поклати глава:
— Все същият майстор манипулатор.
Кардас се усмихна широко.
— Човек не може да се промени чак толкова — добросърдечно каза той. — И докато те се освежават — добави домакинът им, обръщайки се към Трипио, — ела да си поговорим и да ми помогнеш с готвенето.
— Разбира се, сър — весело отвърна дроидът. — Знаете ли, станах доста добър готвач по време на службата си при принцеса Лея и семейството й.
— Чудесно — каза Кардас. — Ще ми кажеш някоя и друга рецепта. Защо не се обадиш на кораба си, Талон, за да кажеш на екипажа си, че тази вечер няма да пътуват? А след това ще ви отведа с дамата по стаите ви.
ГЛАВА 32
Линиите на прехода от хиперпространството се превърнаха в звезди. Лея погледна през илюминатора на „Хилядолетен сокол“ и въздъхна.
— Съветник — повика я Елегос, който седеше в креслото на втория пилот.
Лея посочи планетата Ботауи, увиснала в космическото пространство точно пред тях — планетата и огромната армада бойни кораби, които обикаляха в орбита около нея.
— По-лошо е, отколкото си мислех — каза Лея. — Погледнете ги.
— Да — кимна Елегос. — Каква ирония! Всички тези мощни бойни кораби се готвят да се бият, да убиват и да умират. Готови са да извършат масово клане от почит към оцелелите каамасци.
Висшият съветник погледна доверителя. На лицето на Елегос бе изписана дълбока тъга, примесена с почти горчиво примирение.
— Нали се опитахте да говорите с тях — напомни му тя. — Вие и другите доверители. Явно са прекрачили отвъд разума.
— Разумът и спокойствието са неизбежните първи жертви в подобни конфликти — той махна към купа бойни кораби. — Единственото, което остава, са жаждата за отмъщение и връщането на извършените злини. И няма значение, дали тези злини са били наистина извършени, или обектът на отмъщението е отговорен за тях. Кажете ми, можем ли да видим кометата оттук?
— Кометата ли? — Лея погледна към екрана на среднообхватния радар.
На него се виждаше комета. Намираше се в левия долен ъгъл, частично закрита от корпуса на „Хилядолетен сокол“. Лея завъртя кораба с няколко градуса и кометата се появи в илюминаторите на пилотската кабина.
— Да… ето я — каза Елегос. — Великолепна е, нали?
— Наистина — съгласи се Лея.
Кометата не беше от най-големите, нито пък опашката й бе нещо изключително. Но близостта й с планетата компенсираше скромните размери. Кометата продължаваше да се приближава, устремена към светилото, и, изглежда, тъкмо бе навлязла в орбитата на Ботауи.