— От Каамас рядко виждахме комети — замечтано каза доверителят. — В системата имаше няколко, но нито една не се е приближавала толкова близо до планетата ни. Колко имат тук? Май са двайсетина.
— Сякаш да — отвърна Лея. — Чувала съм, че широко са залегнали в ботанския фолклор.
— Сигурно като знамения за велики или за ужасни събития — каза каамасецът.
— Когато нещо такова прелети едва на половин милион километра над главата ти, е нормално да се безпокоиш — съгласи се Лея. — Особено когато се появява веднъж-дваж годишно. Разбира се, при политиката, която водят ботанците, на великите и ужасните събития сигурно не им е лесно да са в синхрон с преминаването на кометите.
— Навярно е така — кимна Елегос. — Съжалявам ги, съветник. Въпреки силата и психическата ловкост, за които твърдят, че политическите похвати са възпитали в расата им, за мен те са дълбоко нещастни същества. От отношението им към живота струи недоверие, а без доверие не може да има истински мир. Нито в политиката, нито в сърцето и душата.
— Май не съм се замисляла по този начин — каза Лея и обърна „Хилядолетен сокол“ по първоначалния му курс. Кометата отново изчезна от погледа им. — Народът ви опита ли се да ги просветли във всичко това?
— Сигурен съм, че някои от нас са го направили — отговори доверителят. — Но не мисля, че негодуванието на ботанците срещу нас е причината, поради която извършиха саботаж срещу планетарния ни щит, ако това е въпросът ви.
Лея се изчерви:
— Сигурен ли сте, че нямате известни джедайски способности?
— Сигурен съм, че нямам — усмихна се Елегос. — Но оцелелите каамасци мислиха дълго и задълбочено върху тази загадка, откакто светът ни беше унищожен — тялото му потръпна. — Аз лично смятам, че макар саботьорите да са били заплашени или изнудени от Палпатин или от агентите му да го извършат, в действията им е имало и нещо лично. Някаква тъмна тайна, която тези ботанци са се страхували, че каамасците знаят и някой ден могат да разкрият.
— Но нямате представа, каква би могла да е тази тайна?
Елегос поклати глава:
— Не. Някои от оцелелите може и да са научили паметта, но ако е така, вероятно не осъзнаваме значимостта й.
— Да са научили паметта?
— Каамаската памет притежава някои уникални черти — отвърна той. — Може би някой ден ще ви разкажа за тях.
— Съветник — остро ги прекъсна гласът на Сакисак от интеркома. — Дванайсет на четири!
Лея погледна в указаната координата. Към два по-малки сифкрикски скифа се приближаваше ишорски боен кръстосвач, който се намираше в този край на армадата.
— Сякаш се опитва да слезе на по-ниска орбита — каза тя.
— За съжаление точно това място вече е заето — посочи каамасецът.
— Да — съгласи се тя и се намръщи. Странно.
Въпреки безнадеждното несъответствие на огневата мощ скифите отстояваха местата си… И изведнъж Лея разбра защо. От другата страна към сифкрикците бързаха на помощ два диамалски обсадни кораба. Елегос също ги видя.
— Май някой е решил — обади се той — да ускори решаването на проблема.
Лея погледна към останалите кораби. Те започваха да реагират на раждащия се конфликт, като се отдръпваха от съседните орбити, отваряха вратите на доковете на изтребителите си или се извъртаха за по-точен прицел в най-близкия противник.
Сифкрикските скифи вече започваха да отстъпват. Очевидно не изгаряха от желание да се озоват посред масирана престрелка. Ишорците доловиха колебанието им и корабите им увеличиха скоростта си. Двата диамалски блокадни кораба направиха същото и се разделиха, заемайки позиции.
— Ще прегазят сифкрикците — тихо каза Елегос. — Или диамалците ще открият огън по ишорците, за да го предотвратят. И в двата случая всяка от страните ще твърди, че другата е предизвикала конфликта.
— И в двата случая стрелбата ще започне — напрегнато добави Лея.
Пръстите й пробягаха по сензорните данни. Кораби на Новата република… някъде трябваше да има кораби на Новата република. Ако някой от тях бе достатъчно близо, за да се намеси или поне да застане между ишорците и диамалците… Но единствените три корелиански корвети с идентификациите на Новата република се намираха в другия край на армадата. Нямаше никакъв шанс да стигнат навреме. Значи всичко зависеше от нея.
— Дръжте се — извика Лея в интеркома.
И без да дочака отговор от двамата ногри, обърна носа на „Хилядолетен сокол“ към ишорския кръстосвач и подаде пълна мощност на подсветлинните двигатели. Те изреваха и за момент ускорението притисна Лея към креслото, преди да се включат компенсаторите.