— Тръгнаха — съобщи той.
Уедж погледна екраните пред себе си. Корабите от оперативната част на „Сокол скитник“ вече ги нямаше.
— Да. Сега сме сами.
Коран поклати глава:
— Луда работа, Уедж. Той наистина ли ти каза да вземеш тъкмо мен?
— Да, но основанията му нямат нищо общо с тайните ти дарби — увери го Антилис. — Смята, че ще можеш да се свържеш с информаторската мрежа на тъст си.
Хорн изсумтя:
— Може и да можеше, ако Бустър ми говореше.
Уедж го погледна косо:
— Какво? Да не би още да ти е сърдит заради номера, който направихме с „Белята на Хупстър“ при Сифкрик? Мислех, че са установили, че на борда няма контрабандни стоки, и са го пуснали.
— Не, не са намерили контрабандни стоки и, да, още ми е сърдит. Независимо от това сифкрикците са решили, че не искат контрабандисти да превозват товарите им, и са забранили занапред „Белята на Хупстър“ да транспортира помуом.
— О! — с разбиране възкликна Уедж.
— Това не означава, че вече няма да извършват превоз на помуом — продължи Коран и сви рамене. — Означава само, че ще изпратят друг кораб или ще сменят идентификацията на този, но това е досадно, а Бустър мрази досадните неща. Особено чиновническите.
— Ммм, съжалявам — каза Антилис. — Може би Миракс ще успее да го успокои.
— О, сигурен съм, че ще успее — отвърна Хорн. — Като стана дума, не съм сигурен, че Бустър има някакви интереси на Ботауи. Планетата е претъпкана с контрабандисти и той може да е решил да не се занимава с нея.
— О, чудесно — изръмжа Уедж.
— Нали ти искаше да се върнеш към вълнуващия живот на пилот изтребител, забрави ли? — припомни му Хорн. — Сега можеше спокойно да си „летиш“ на някой компютър в Корускант.
— Не, благодаря — намръщи се Уедж. — Опитах и не ми хареса. Значи не очакваш долу да намерим никаква помощ?
Хорн не отговори веднага.
— Интересен въпрос — най-сетне каза той с особен глас.
— Всъщност… очаквам.
— Очакваш помощ? — отново се намръщи Антилис.
— Да, така смятам — каза Коран със същия странен глас.
— Не питай как или откъде. Просто… така смятам.
— Нека да отгатна — каза Уедж. — Джедайски нюх?
Хорн кимна:
— Джедайски нюх.
Приятелят му се усмихна.
— Добре — каза той, почувствал най-сетне някакво успокоение по отношение на мисията им. — В такъв случай няма защо да се притесняваме.
— Това чак не съм казал — тихо прошепна Коран.
ГЛАВА 4
— Внимание откъм щирборда — провикна се тогорианката, която седеше пред сензорната конзола на „Волният Карде“. Обичайната й плавна мяукаща реч сега бе насечена и дрезгава. — Координати две, пет на четиринайсет.
— Засякох го! — отвърна друг напрегнат глас от интеркома на мостика.
Нащърбените ръбове на хилядите астероиди, които прелитаха покрай наблюдателницата на кораба, се озаряваха от отразената светлина на турболазерните изстрели на едно от оръдията на „Волният Карде“. Заревото се усили рязко, когато оръдието уцели набелязания астероид и го превърна в облаци прах и отломки.
Седнала в задната част на мостика, Шада Дукал поклати глава. Преминаването през астероидно поле не беше лесна работа, но й се струваше, че тогорианката и поне един от стрелците се вживяваха малко повече. Или се палеха лесно, или бяха твърде млади и неопитни, но което и от двете да бе, тя не се чувстваше спокойна. Вероятно и с капитана бе същото.
— Успокой се, Хшиши — обърна се Карде към тогорианката, седнал в креслото зад местата на втория пилот и кормчията. — Ти също, Чал. Това, че едно астероидно поле е по-голямо от тези, с които досега сте се сблъсквали, не значи, че трябва да правите нещо различно. Взривявайте само онези, които представляват непосредствена заплаха за нас, и оставете Данкин да преведе кораба покрай другите.
Ушите на тогорианката помръднаха.
— Слушам, водачо — отвърна тя.
— Да, сър — прозвуча по интеркома и гласът на стрелеца.
Въпреки съвета Хшиши продължи отривисто да съобщава местоположенията на приближаващите астероиди, а Чал — да стреля по тях с пълната мощност на оръдието си все едно дали представляваха непосредствена заплаха или не. Но може би вината все пак не беше тяхна — те просто усещаха и реагираха на нервността, която бе завладяла самия Карде.
Шада се вгледа в профила му. Той добре прикриваше неспокойствието си. Всъщност само челюстта и мускулите на бузата му издаваха някакво напрежение. Но мистрилите я бяха учили да разчита израженията на лицето и да разбира езика на тялото и за нея засилените опасения на Карде бяха очевидни като навигационен маяк.