— Надявам се — отвърна Шада. Ръката й все още стискаше дръжката на бластера. Мускулите и рефлексите й се подготвяха за битка. Ако Кардас възразеше срещу присъствието й в библиотеката… — Не ви чух да влизате.
— Не исках да ме чуете — усмихна се той. — Нали не възнамерявате да използвате бластера?
Край на мистрилската незабележимост.
— Не, разбира се — отговори тя и извади ръката си изпод туниката. — Просто… — Шада не довърши изречението си. Онова, които той бе изрекъл, изведнъж стигна до съзнанието й. — Какво казахте преди малко?
— Казах на Трипио, че искате да потърсите информация за планетата Емберлене — отвърна Джори и я погледна твърдо. — Нали това щяхте да търсите, моя млада мистрилска лична охранително?
Първата й реакция бе да отрече. Но този нетрепващ поглед й подсказа, че би било чиста загуба на време и усилия.
— Откога знаете? — попита тя.
— О, съвсем отскоро — отговори той и махна с пренебрежителен жест. — Подозирах, но не бях сигурен, докато не победихте четиримата часови пред казиното на Бомбаса.
— Значи Карде беше прав — намръщи се Щада. — Смяташе, че ако изрече името си на Бомбаса, то ще стигне до вас.
Домакинът поклати глава:
— Не сте разбрали правилно. Бомбаса не работи за мен, нито пък аз за него. Всъщност освен Енту Ний и още неколцина от домакинството ми никой друг не работи за мен.
— Да… вие сте се оттеглили — каза Шада. — Забравих.
— Или не вярвате, че е истина. Кажете ми, какво искате за Емберлене?
— Това, което искат всички останали — отвърна тя. — Поне това, което искат за големи важни светове, като Каамас. Искам справедливост за народа си.
Джори поклати глава.
— Шада, вашият народ не иска справедливост — каза той. В гласа му имаше безкрайна тъга. — Никога не я е искал.
— Какво искате да кажете? — попита тя и усети как лицето й пламна. — Как смеете да ни съдите? Как смеете да съдите когото и да било? Седите си тук недосегаем и не благоволявате да си мръднете пръста, докато другите се бият и умират… — тя спря. Нарастващият й гняв заплашваше да надделее над дълбоко вкоренения в нея страх да не загуби самоконтрол. — Не знаете какво е на Емберлене — процеди Шада. — Не сте виждали страданията и мизерията. Нямате право да казвате, че сме се предали.
Домакинът й вдигна вежди.
— Не казвам, че сте се предали — поправи я той меко. — Казах, че не искате справедливост.
— Тогава какво искаме? — попита тя през стиснати зъби. — Милостиня? Съжаление?
— Не — Кардас поклати глава. — Мъст.
Шада присви очи.
— Какво искате да кажете?
— Шада, знаете ли защо загина Емберлене? — попита Джори. — Не как загина… не унищожаването с масирани космически нападения… А защо?
Тя го погледна. През разпаления гняв и безсилието й се прокрадна тъмен смут. Нещо в очите му не й харесваше.
— Някой се е уплашил от нарастващата ни сила и престиж и е решил да ни даде за пример — внимателно отвърна тя.
— Мнозина мислят, че е Палпатин. Затова никога не работим за Империята.
— Никога ли? — отново повдигна вежди домакинът.
Шада се принуди да отмести очи от този поглед.
— Трябва да храним и да обличаме милиони оцелели — каза тя. Думите й прозвучаха глухо и отбранително. — Да, понякога сме работили дори за Империята.
За момент стаята се изпълни с неловка тишина.
— Принципите са такива, нали? — най-сетне каза Кардас.
— Хлъзгави понякога. Трудно е да бъдат спазвани.
Шада отново го погледна, опитвайки се да измисли подобаващ отговор. Но нищо не й идваше на ум.
— Във всеки случай точно този принцип не е имал истинска стойност — продължи Джори. — Оказа се, че Палпатин няма нищо общо с унищожаването на Емберлене.
Той мина покрай нея и посегна към една от кутиите с чипове до Трипио.
— Тук е истинската история на вашия свят — каза домакинът и посочи най-горния чип в кутията. — Изтеглих цялата информация, щом разбрах, че идвате заедно с Карде. Искате ли да я видите?
Механично Шада пристъпи до него… и се поколеба.
— Какво имате предвид с „истинската история“? Какво имат предвид всички, когато казват „истина“? И двамата знаем, че историята се пише от победителите.
— Историята се пише също и от странични наблюдатели — отвърна Кардас, отпуснал ръка върху кутията. — От каамасци, алдеранци и джедаи. Личности, които нямат нищо общо със случилото се. Ще обвините ли всички в лъжа?
Шада преглътна с мъка. Ужасно чувство за неизбежност стегна гърлото й.
— И какво казват незаинтересованите наблюдатели? — попита тя.