— Не мога да повярвам — поклати глава Щада. — Да разбирам ли, че ще помолим монасите Айн Тий да ни заведат право на Корускант?
Търговецът на информация се поколеба. Корускант, разбира се, беше логичният избор. Но имаше цяла гама други възможности. Сред тях и някои твърде интересни.
— Карде — прекъсна мислите му Шада. Тонът й изведнъж бе станал подозрителен. — Ще занесем това в Корускант, нали?
Той й се усмихна:
— Не, няма да го занесем в Корускант. Май можем да направим нещо по-добро — и отново погледна в екрана, а усмивката му помръкна.
Разкрачен на командната пътека на имперския звезден разрушител „Тираничен“, капитан Налгол се взираше в тъмнината от другата страна на илюминатора. Още не се виждаше нищо друго освен някой и друг разузнавателен кораб, преминаващ през маскировъчния щит, или раздърпания ръб на близката комета. Но беше традиция един капитан на кораб да гледа вселената от илюминатора на мостика си, а днес Налгол се чувстваше традиционно. Още четири дни и дългото влудяващо бездействие най-сетне щеше да свърши. Само още четири дни, стига ударният отряд да спазеше разписанието.
В края на пътеката се чуха тежките стъпки на шефа на разузнаването Оисан. Почти десет минути закъснение, отбеляза Налгол, поглеждайки часовника си.
— Капитане — каза Оисан, леко задъхано. — Ето последната разузнавателна сводка.
Налгол се обърна и забеляза леката червенина по лицето на разузнавача.
— Закъсняхте — каза той.
— Наложи се да извършим много анализи — сковано отвърна Оисан и му подаде електронния бележник. — Преди няколко дни корабите около Ботауи замалко не са започнали война.
Капитанът на „Тираничен“ присви очи и пое електронния бележник.
— Какво искате да кажете? — попита той и извика съответния файл.
— Един ишорски кораб решил да притисне един диамалски — обясни Оисан. — Битката се е разминала на косъм.
Налгол изруга под нос и зачете сводката. Ако тези бесни чуждоземци започнеха враждебните действия, преди ударният отряд да бе готов…
— Какво ги е спряло? — попита той. — Да, да… — побърза да добави, след като прегледа съответната част. — Интересно. Някой получил ли е идентификацията на товарния кораб?
— Никой от разузнавачите не е бил достатъчно близо, за да го разпознае със сигурност — отговори Оисан. — Но в последвалата размяна на съобщения из флотата се казва, че е бил на висшия съветник Органа Соло. Но не е потвърдено.
— И все пак е много вероятно — тихо каза Налгол. — Несъмнено е пристигала, за да помогне на Гаврисом да смъкне температурата.
— Несъмнено — Оисан вдигна вежди. — Според слуховете е довела и каамаски доверител.
— Браво! — каза капитанът на „Тираничен“ и се усмихна леко. — Браво!
— Ще знаем със сигурност след два дни — отбеляза разузнавачът. — Ако при Гаврисом е пристигнал и истински каамасец, той ще го покаже на всички при първа възможност.
— Да — тихо се съгласи Налгол. — И ако може да го задържи още четири дни, ще можем да кажем, че на унищожението на Ботауи е присъствал и каамасец. И не само е присъствал, но и като естествена последица го е одобрил — той удивено поклати глава. — Невероятно! Питам се как Траун успява да подреди всичко!
— Наистина е невероятно — съгласи се Оисан, но с далеч по-малко ентусиазъм. — Само се надявам да не е сбъркал в изчисленията. Сто деветдесет и един бойни кораба са доста за три звездни разрушителя.
— Много се тревожите — укори го Налгол и му върна електронния бележник. — Виждал съм как работи върховният адмирал. Той никога не бърка в изчисленията си. Ударният отряд ще си свърши работата, след това бойните кораби ще се унищожат един друг. Ние трябва само да довършим оцелелите и да доопустошим онова, което е останало от планетата.
— Да, такъв е планът — кисело каза Оисан. — Мога ли да препоръчам да обявите на „Тираничен“ и на останалите ни кораби четиридневна бойна готовност. Така ще можем да реагираме по-бързо, ако нещата изпреварят разписанието.
— Това означава четири допълнителни дни крайно напрежение — напомни му капитанът. — Едва ли ще е от полза за екипажа.
— Но ако нещата изпреварят…
— Няма — безцеремонно го прекъсна Налгол. — Щом Траун е казал четири дни, това значи четири дни. Точка.
Шефът на разузнаването си пое дълбоко въздух.
— Да, сър — тихо каза той.
Налгол го изгледа. В очите му блеснаха пренебрежение и съжаление. Все пак Оисан никога не се бе срещал с Траун, никога не бе попивал увереността в гласа на върховния адмирал. Как можеше да разбере?