Вляво до него, до арката, която водеше към главния мостик на „Химера“, стоеше полковник Вермел.
— Лоши новини ли, сър? — попита той.
— Да — призна Пелаеон и махна към празния екран. — От страна на Дизра очаквам явно неподчинение. Но да получа същото отношение от относително маловажен лакей, това говори, че в двореца на мофа цари извънредна самонадеяност — той пристъпи до Вермел. — Мога да се сетя само за една причина за такава степен на самонадеяност.
— Върховният адмирал Траун — изкашля се Вермел.
Пелаеон кимна.
— Майорът почти го каза… и вие го чухте. А ако Траун се е върнал и се е събрал с Дизра… — върховният командващ се отнесе. Дългите години военна служба като че още повече натежаха на плещите му. След толкова време, след толкова уморителна работа и жертви за Империята да бъде елиминиран така брутално. Особено от такъв като Дизра. — Ако се е събрал с Дизра — тихо продължи той, — тогава така е добре за Империята. И ние ще го приемем.
В продължение на една минута двамата офицери останаха безмълвни на задния мостик на „Химера“. Единствено приглушените звуци, които идваха от екипажа в траповете, нарушаваха настъпилата тишина. Пелаеон бавно огледа мостика на кораба си и се запита какво да прави. Ако Траун се бе върнал, не бе нужно, разбира се, да прави нищо — върховният адмирал щеше да извести желанията и заповедите си, когато му дойдеше времето. Но ако не се бе върнал… Пелаеон пристъпи напред и махна на дежурния офицер от разузнаването в десния трап.
— Няколко пъти за изминалите две седмици засичаме слухове за завръщането на върховен адмирал Траун — каза той. — В някои от рапортите споменава ли се върховният адмирал да се е свързал с друг звезден разрушител освен с „Неумолим“?
— Ще проверя, адмирале — отвърна офицерът и затрака по клавиатурата си. — Не, сър, с никой друг. Във всички рапорти се говори само за „Неумолим“ или за капитан Дория.
— Добре — каза Пелаеон. — Искам незабавно да се извърши проверка на дневниците на военен контрол на Бастион. Разберете къде е „Неумолим“.
— Слушам, сър.
Офицерът отново затрака по клавиатурата си.
— Нали не смятате, че Дория наистина ще впише плана за местоназначението си против заповедите на Траун? — тихо попита Вермел върховния командващ.
— Не — отвърна Пелаеон. — Но не съм убеден, че цялата тази строга секретност е наредена от Траун. А ако е била идея на Дизра, може да е забравил да каже на Дория, че крие от мен.
— Да, но…
— Готово, сър — обади се офицерът от разузнаването. — „Неумолим“ под командването на капитан Дория е напуснал Бастион преди двайсет часа на път за Яга Минор. Транзитно време дванайсет часа. Пасажери моф Дизра… — той вдигна поглед към Пелаеон и преглътна: — …и върховният адмирал Траун.
— Благодаря — кимна върховният командващ. — Капитан Ардиф.
— Сър? — отвърна Ардиф и прекъсна разговора си с дежурния компютърен офицер.
— Въведете курс към Яга Минор — нареди адмиралът. — Тръгваме, щом корабът се приготви.
— Слушам, сър — каза капитанът, обърна се и вдигна ръка към навигационната конзола. — Навигатор!
— Надявам се, че знаете какво правите, сър — смутено се обади Вермел. — Ако Траун и Дизра работят заедно, няма да е много умен ход да предизвикате мофа в негово присъствие.
Адмиралът се усмихна безрадостно.
— Всички разсъждения за умни ходове във връзка с кариерата ми отдавна са в миналото — отвърна той. — Още повече че съществува малкият шанс върховният адмирал да е в неведение за най-тежките престъпления на Дизра срещу Империята. Ако е така, мой дълг като имперски офицер е да му обърна внимание…
— Адмирале — повика го някой от сензорната конзола. — Входящ кораб… петдесет и пет градуса на четирийсет. Неизвестен съд, сър.
— Отбраната в готовност — спокойно нареди Пелаеон.
Очите му търсеха кораба по съобщения вектор, докато приближаваше по командната пътека към илюминатора. От опит знаеше, че неизвестните кораби обикновено са фалшива тревога: непривичен ъгъл, модификация или очертание, с което дежурният офицер не се е сблъсквал досега. Погледът му улови космическия летателен апарат… И върховният командващ спря насред пътеката, зяпнал невярващо през илюминатора. Какво беше това?
— Адмирале — колебливо го повика свързочникът. Гласът му бе неестествено висок. — Сър, сигнализират ни. По-точно сигнализират ви.
Пелаеон се намръщи.
— Лично на мен ли?
— Да, сър.
— Тогава го свържете с адмирала — рязко се намеси Ардиф.
— Слушам, сър — отвърна свързочникът.