Жена му успокоително стисна ръцете му.
— Няма нищо — каза тя, но прехапаните й устни говореха тъкмо за обратното. — Вината е колкото твоя, толкова и моя. Аз също знаех, че Траун се е върнал. Трябваше да се сетя, че всичко е станало твърде лесно.
— Да, но не знаеше, че той ни даде информационния чип — възрази Хан, твърдо решен да не й позволи до поеме вината за случилото се. — Знам само, че…
Седнал от другата страна на масата, Ландо се прокашля.
— След като двамата определите чия е вината — малко сухо каза той, — може да обсъдим какво ще правим.
Хан погледна към Лея. Стиснатите й устни се отпуснаха в лека усмивка.
— Разбрах — каза тя също така сухо като него. — Положението може да не е толкова лошо, колкото изглежда. Все още имаме възможност да получим истинския документ от друго място.
— Карде ли имаш предвид? — попита съпругът й.
— Не, има друга алтернатива — Лея се поколеба. — Не бива да казвам нищо повече засега, освен че, ако всичко е наред, документът ще е тук след няколко дни.
— Работата е там, че трябва за известно време да отложим всичко останало — рязко каза Ландо. — Двамата с Хан имахме няколко дни да обмислим нещата и решихме, че можем да спечелим малко време.
— Да — кимна Хан, доволен от възможността да променят темата. — Първо ще кажа на Гаврисом, че още не може да получи документа.
Очите на Лея се разшириха.
— Как ще го убедиш?
— Въз основа на факта, че обстановката над Ботауи е твърде напрегната за вкуса ми — надменно отвърна съпругът й. — Ще настоя всички да се разотидат, преди да предам документа на когото и да е.
— Хан, няма да мине! — изумено го изгледа Лея.
— Защо? — попита той и сви рамене. — Това съм аз, забрави ли? Всички очакват от мен да правя откачени неща.
— Да, но… — с очевидно усилие съпругата му преглътна възраженията си. — Добре, да предположим, че номерът ти мине пред Гаврисом. А после?
Бившият контрабандист хвърли поглед към Ландо.
— Всъщност не сме обмислили докрай какво ще правим после — призна той. — Моегид каза, че съществува нищожна вероятност да възстанови данните. Зависи колко добър е бил онзи, който е променял документа. А след като го имаме, можем да накараме ботанците да кажат какво знаят.
— Ако изобщо знаят нещо — посочи Лея. — Ако не знаят, само ще си загубим времето. Дори ще стане по-лошо, защото ще ни обвинят, че Новата република се е договорила с ботанците имената на виновните да бъдат укрити.
— Знам — каза Хан и се опита да прикрие собствената си внезапно обзела го безпомощност. — Но ако просто обявим, че не сме донесли документа, ще ни кажат същото, нали?
Лея отново стисна ръката му:
— Сигурно — погледът й се разсея, което означаваше, че мисли трескаво. — Добре. Най-големите подстрекатели са Диамала и Ишори. Ако успеем да ги накараме да се оттеглят, дори временно, мнозина от другите също ще ги последват. Всъщност Гаврисом дойде точно за да ги убеди да се оттеглят.
Хан се намръщи, припомняйки си собствения си неуспешен опит да помири същите тези две раси. При това тогава ставаше дума само за транспортни договори.
— Само не ги пускайте в една и съща зала — предупреди той.
— Съгласна съм — каза Лея и погледна към Калризиан: — Ландо, със сенатор Миатамиа още ли сте в добри отношения?
Бившият картоиграч я погледна подозрително.
— Всъщност не знам дали някога сме били в добри отношения — предпазливо каза той. — Особено след като пътуването, което му предложих, завърши с покана за празничен коктейл с Траун на борда на личния му звезден разрушител. Какво точно имаш предвид?
— Миатамиа пристигна вчера вечерта, за да разгледа положението — каза тя. — Отседнал е на един от големите диамалски бойни кораби — „Усърден размисъл“. Бих искала да си поговориш с него.
— Аз? Лея… — изгледа я той изумено.
— Трябва да го направиш — твърдо каза тя. — Диамалците имат силно чувство за лично достойнство, а Миатамиа още ти е длъжник за пътуването. Можеш да се възползваш от това.
— Виж, не знам колко си мислиш, че струва гостоприемството ми на открития пазар — възрази бившият комарджия. — Но… — той я погледна и въздъхна. — Добре. Ще опитам.
— Благодаря ти — отвърна Лея. — С Гаврисом вече имаме уговорена среща за по-късно тази вечер с ишорските ръководители на борда на „Надмощие“. Може би заедно ще успеем да измислим нещо.
От интеркома, вграден в ниската масата, се чу иззвъняване.
— Съветник Органа Соло — обади се гласът на дежурния офицер.
Лея се пресегна и натисна копчето.