— Чудесно — отвърна Лея, прегърна го още веднъж и бързо го целуна. — До скоро.
— До скоро — отвърна съпругът й и се навъси, след това я повика: — Лея?
Тя се спря на вратата.
— Да?
— Преди малко каза, че историята ще съди за днешните действия на Кариб — припомни й той. — Защо за днешните?
— Така ли казах? — тихо попита тя. Очите й невиждащо се взряха в празното. — Не зная.
Хан усети по гърба си студени тръпки.
— Това да не е някое от джедайските ти усещания?
Жена му внимателно си пое въздух.
— Възможно е — тихо отвърна тя. — Много е възможно.
В продължение на няколко секунди двамата се гледаха мълчаливо.
— Добре — каза Хан с пресилена небрежност в гласа. — Все едно. Ще се видим по-късно.
— Да — отвърна тя. Изражението на лицето й все още бе тревожно. — До скоро.
За момент Хан остана на мястото си, премисляйки изводите от току-що случилите се събития. А те бяха много. И всичките бяха като мръсна блатна вода. И ни едно не му харесваше. И все пак едно нещо бе ясно. По един или друг начин днешният ден щеше да бъде много натоварен. Хан взе информационния чип с документа за унищожението на Каамас и го пъхна на сигурно място в джоба си. „Щом това ще бъде натоварен ден, строго си каза той, не е възможно да ми попречат да взема участие в него. Съвършено невъзможно е.“ Той излезе в коридора и тръгна към доковете, където беше гариран „Хилядолетен сокол“. Какъвто и да беше рекордът за бързина при смяна на йонен поточен стабилизатор, той щеше да го подобри.
Залата за инструктажи на „Странстваща авантюра“ бе почти пълна, когато Уедж и Коран влязоха. Бел Иблис стоеше зад холоямката, очите му прескачаха към всеки капитан или командир на ескадрила, който влизаше в залата, и го измерваха с един-единствен поглед. Вероятно всички смятаха, че е напълно спокоен, предположи Уедж. Но Антилис и Червената ескадрила бяха прекарали по-дълго време с генерала и Уедж знаеше, че не е така.
Както се и очакваше, Бустър Терик пристигна последен. Като подмина последните свободни места, той застана прав пред първия ред, точно пред Бел Иблис, и кръстоса ръце в очакване.
— Това е последната инструкция, преди да пристигнем на местоназначението — без увод започна генералът. — За онези от вас, които още не са се досетили, целта ни е имперската база Убикторат при Ята Минор — от изненадания шепот, който мина през залата, Уедж заключи, че по-голямата част от присъстващите не се бяха сетили за това. — Преди да започнете да сравнявате корабите ни с корабите от отбраната на Ята Минор — продължи Бел Иблис, — нека да ви дам някои разяснения. Няма да се опитваме да превземем самата база или да я бомбардираме. Всъщност, като се изключи „Странстваща авантюра“, повечето от вас ще имат задачата да отвличат вниманието на отбраната — той натисна един бутон и от холоямката се появи изображение на базата Убикторат. — На този етап „Странстваща авантюра“ ще излезе от хиперпространството сама — точно до линията на външната защита се появи ярка синя светлина. — Ще излъчим зов за помощ, че бягаме от голяма бойна част на Новата република — това сте вие — и търсим убежище. С малко късмет и при положение че фалшивата идентификация ги заблуди, ще минем през външната отбрана.
Бустър изсумтя така, че го чу цялата зала.
— Сигурно се шегувате — каза той. — Имперски звезден разрушител да бяга от такава сбирщина? Никога няма да повярват.
— Защо да не повярват? — меко попита Бел Иблис.
— Защо да не повярват?! — контрабандистът махна към залата. — Погледнете ни! Бягаме от тях, а сме въоръжени до зъби, в пълна изправност, с пълен състав на борда, както не е било, откак Палпатин беше на власт. Кой ще ни повярва, че наистина сме в беда?
Генералът се прокашля.
— Разбирам, че скоро не сте поглеждали външния корпус.
Бустър спря по средата на поредното си ръкомахане.
— Какво му е? — попита той. Гласът му бе нисък и настоятелен.
— Не сте съвсем прав, че корабът ви няма вид на съд в беда — кимна Бел Иблис. — Ще откриете, че сме се погрижили за това.
Цяла секунда, която продължи мъчително дълго, двамата мъже се гледаха. Изражението на контрабандиста говореше на Уедж за наближаваща буря.
— Ще ми платите за това, Бел Иблис — най-сетне процеди Бустър с нисък глас. — Лично ще платите за това.
— Ще го прибавим към сметката — обеща генералът. — Не се притеснявайте. След като операцията свърши, ще възстановим всичко.
— Само да не забравите — заплаши го контрабандистът. — Да оправите всичко. И да боядисате корпуса — той се замисли за миг. — В нещо различно от бялото на звездните разрушители.
Бел Иблис се усмихна вяло.