Надолу по дългия тунел към главната база. Намери генерал Хестив или онзи пилот изтребител, който те докара от «Химера», или просто се скрий някъде!“
Но не можеше да го направи. Хестив го бе предупредил, че има шпиони в главната база. Ако отидеше там, някой със сигурност щеше да го издаде. Освен това, изведнъж си припомни момчето, не можеше да отиде никъде. Беше заключил три пъти единствената врата, беше поставил парола, която би отнела час на всеки хакер, докато я разбие. Самият той, който лично я бе поставил, щеше да има нужда поне от половин час, за да я деактивира. А след половин час щеше да е късно.
Още една минута Гент наблюдава приближаващия звезден разрушител, питайки се какво ли щяха да правят с него. След това се обърна с въздишка. Беше в капан, идваха за него, а той не можеше да направи нищо. Той се върна в кабинета, този път затвори вратата след себе си и седна пред компютъра. „Уикстром К 220“ най-сетне бе приключил сложния анализ, който му бе задал, преди да се случи всичко това. Прогонвайки събитията от съзнанието си, момчето прехвърли резултатите в главния компютър и се залови за работа.
На Навет му бе нужен половин час, докато намери и купи бутилка със сгъстена горивна течност, и още петнайсет минути, за да я свърже с пулверизиращия маркуч. Четирийсет и пет минути, през които непресекващият вой на алармата над телата на мъртвите ботанци в магазина за домашни любимци сигурно бе стигнал до всяко кътче на града.
Но нямаше значение. Грозните космати чуждоземни вече не можеха да го спрат. А колкото повече време му трябваше, за да се подготви тук, с толкова повече време щяха да разполагат Пенсин, Хорвик и Клиф, за да стигнат до ишорския кораб.
Те щяха да умрат там. Знаеха го. Но и той скоро щеше да умре тук, долу. Ала това не беше важно. Важното беше, преди да умрат, да завършат работата си.
Улиците около кафенето на Хо Дин, така тихи и безлюдни през нощта, сега в ранния следобед гъмжаха от народ. Навет постави бутилката със сгъстена горивна течност на седалката до себе си под неудобен ъгъл под ниския покрив на шейната. След това потегли бавно по пустите улички и алеи, обграждащи кафенето, като системно пръскаше с дебел слой от горивната течност ниските стени и земята пред тях. Предната стена на сградата гледаше към натоварена улица, която бе твърде оживена, за да можеше имперският агент да си свърши работата, без да събудеше подозрения. Но той и бездруго имаше други планове за нея.
Навет отново се върна в задната уличка, увери се, че никой не го е видял, и стреля в разлятата горивна течност, докато минаваше покрай нея с въздушната си шейна. Той продължи бавно да обикаля, докато отново не излезе на уличката пред кафенето. След това паркира от другата страна срещу сградата. В това време пожарът се разрази с пълна сила. Пешеходците обезумели тичаха напред-назад, ръкомахаха и викаха или се събираха на уплашени групички по-далеч от огнените езици. Навет тъкмо бе взел снайпера от задната седалка на въздушната си шейна, когато вратите на заведението се отвориха и не по-малко ужасените клиенти и уплашеният персонал се изсипаха на улицата. Той провери индикатора на снайпера, който показваше, че са му останали още три заряда, и зачака.
Не му се наложи да чака дълго. Потокът от бегълци от кафенето тъкмо бе започнал да намалява, когато бялата кола на огнепотушвачите изскочи с рев иззад ъгъла и закова пред единия край на сградата. През страничния прозорец на въздушната си шейна имперският агент виждаше как шофьорът жестикулира. Колегата му излезе от кабината и започна да се катери по външната стълба към куличката върху покрива на колата.
Не стигна обаче до нея. Навет опря цевта на снайпера на задната седалка за устойчивост и го простреля. С втория невидим изстрел повали шофьора, а с третия и последен отнесе капачката на резервоара с погасяващата пяна, която се разля по улицата далеч от пламъците.
Имперският агент постави вече празния бластер на пода на шейната и бързо огледа тълпата наоколо. Но никой не бе обърнал внимание на самотния човек във въздушната шейна. Погледите на всички бяха приковани в горящата сграда.
Вероятно един-двама от време на време поглеждаха към огнепотушвачите, които внезапно и неочаквано се бяха свлекли на земята.
Хората от кафенето вече бяха излезли. Навет преброи до трийсет, просто за да бъде сигурен, че всички са напуснали заведението. След това извади бластера си и го постави на седалката до себе си. Подкара шейната през тълпата и спря пред вратата на кафенето.
Беше подминал по-голямата част от множеството, преди някой да разбере замисъла му. Някой извика и един ботанец с жълто-зелената лента на полицията изскочи пред него, като енергично махаше с ръце. Навет грабна бластера си и го застреля, заобиколи тялото и натисна газта. Зад него вече се носеха писъци. Агентът събра кураж и натисна докрай педала на газта…