Налетя върху вратите на кафенето с оглушителен трясък, превърна ги в трески и закова в средата на помещението. Изхвърча от шейната, докато отломките от разбитите врати на заведението още отскачаха от покрива на машината, грабна клетката на маукрените от задната седалка и се втурна през дима и горещината към мазето и катакомбите. Измина половината от първото стълбище, когато чу експлозия зад гърба си. Топлината бе възпламенила остатъка от горивната течност в бутилката, останала във въздушната шейна.
Предната част на кафенето сега бе обхваната от бушуващи пламъци също като останалата част. Навет бе безвъзвратно откъснат от външния свят. Вече никой във вселената не можеше да го спре.
В катакомбите се усещаше едва доловим мирис на дим — нищо сериозно, просто предвестник на това, което неминуемо предстоеше. Екипировката беше там, където я бяха оставили с Клиф, но преди това имперският агент провери претопяващо-раздробяващата система.
И добре направи. Старицата отново бе идвала. Беше променила настройките на машината, така че да се претовари и основната бобина да даде на късо още с включването в електрическата мрежа. С доволна усмивка Навет нагласи системата и отдели още няколко безценни минути, за да настрои претопяващия лъч на няколко сантиметра от гърлото на уреда.
Най-сетне бе готов. С помощта на коланите той непохватно закрепи клетката с маукрените на гърба си, спусна се в дупката, която двамата с Клиф бяха изкопали, и включи претопяващо-раздробяващата система.
Лъчът премина през почвата под краката му като бластерен изстрел през сняг, вдигайки облак фин прах към лицето му. За миг Навет си помисли, че трябваше да вземе филтриращата маска, но вече беше късно. Той присви очи и продължи, питайки се какво ли правеха с безбройните аларми, които без съмнение задействаше в момента. Несъмнено ботанците от охраната на генератора се мятаха безпомощно насам-натам, особено след като бяха установили, че източникът на проблемите им е недостъпен за тях.
Някои сигурно щяха да седнат и да се успокоят, самодоволно убедени, че загубата на електропровода, към който копаеше в момента, нямаше ни най-малко да повлияе върху сигурността и работата на безценния им щит. Вероятно се смееха от сърце на глупавия имперски агент, който смяташе, че може така лесно да го изключи или да пропълзи през десетсантиметровия в диаметър електропровод. Нямаше да се смеят дълго.
Навет прокопа разстоянието до електропровода за десет минути. Обвивката му бе сериозно подсилена. Отидоха още десет минути, докато лъчът на претопяващо-раздробяващата система премине през нея. Самите електрически кабели изгоряха почти мигновено. Все пак това бяха напълно обикновени електрически кабели, които не бяха проектирани да издържат на нещо повече от високо напрежение. Навет продължи работа, докато дупката във външната обвивка не стана достатъчно голяма. След това изключи претопяващо-раздробяващата система и включи охладителната. Няколко минути систематично пръскане и мястото отново можеше Да се пипа.
Той изключи охлаждането и седна до отвора… и във внезапно настъпилата тишина чу тих звук. Звънене на предавател. Идваше от претопяващо-раздробяващата система.
Имперският агент се намръщи и провери машината.
Предавателят беше вклинен в резервното всмукателно отвърстие. Навет се усмихна леко, извади малкия уред и го включи.
— Здрасти — каза той. — Доволна ли си?
— Какво правиш в името на праха на Алдеран? — попита старата жена.
Той се ухили по-широко, закрепи предавателя между рамото и брадичката си и отвори фалшивото дъно на клетката на маукрените.
— Защо? — попита той, докато вадеше малка тубичка с хранителна паста. — Нали не съм те изненадал? Между другото номерът с дима в магазина за домашни любимци беше много добър. Да разбирам ли, че си го планирала, преди да си тръгнеш днес сутринта?
— Да — отвърна тя. — Реших, че или всичко е горе при вас, или сте го скрили зад стените или тавана.
— Затова постави димна бомба със закъснител в магазина. За да могат пожарникарите да дойдат и да разбият стените вместо теб — каза Навет, отвори клетката и извади едно от гущерчетата. — Много хитро.
— Нямаш време за приказки! — тихо каза старицата. — В случай че не си забелязал, сградата гори като факла над главата ти.
— А, знам — отвърна агентът. Той хвана гущерчето с едната ръка. С другата постави една капка от хранителната паста на носа му и спусна ръка в дупката, която бе прокопал, насочвайки животинчето към сградата на генератора. Едно докосване в края на цилиндричната бомба щеше да я активира, когато то стигнеше до преградата, където електропроводът минаваше през подсилената стена, и електрическите кабели щяха да се разлетят на хиляди парченца. Навет разтвори пръсти и маукрената премина през тясното пространство между електрическите кабели и обвивката на електропровода, следвайки миризмата — бе достатъчно глупава, за да разбере, че е на собственото й носле.