— Естествено — каза тя, леко възмутена от себе си. — Дроиди от поддръжката. Дошли са да възстановят капана. Съжалявам… май се вживях повече.
— Като се има предвид, че имаме работа с върховния адмирал Траун, вживяването няма да е много рядък проблем за нас — отбеляза Скайуокър.
— Благодаря, няма нужда да ме успокояваш — Мара пъхна малкия бластер в кобура на лявата си китка и прехвърли лазерния меч в дясната ръка. — Научих си урока. Ще тръгваме ли?
— Какво имате предвид? — попита капитан Налгол, премига, за да прогони съня от очите си, посегна към униформата си и започна да я облича. — Как така стрелят? Това беше определено за след три дни.
— Не зная, сър — напрегнато отвърна дежурният офицер на „Тираничен“. — Зная само, че разузнавателните кораби Докладват, че битката е започнала и че щитът над ботанската столица е свален. Трудно е да се разбере от това разстояние, но казват, че на няколко места в столицата бушуват пожари.
Налгол яростно изруга под нос. Някой бе направил груба грешка, и то голяма. Или ударният разузнавателен отряд…
Или самият Траун. Това беше разстройваща мисъл, дори потресаваща. Ако разчетът на върховния адмирал можеше да е толкова неточен…
Капитанът на „Тираничен“ прогони страховете си. Станалото станало. Независимо дали бяха направени грешки или неправилни изчисления, Налгол бе решен той и „Тираничен“ да не дават своя принос в тях.
— „Заличител“ и „Желязна ръка“ уведомени ли са? — попита той, изричайки наполовина последната дума, тъй като се наведе да обуе ботушите си.
— Да, сър. Разузнавателните кораби докладват, че заемат бойни позиции.
— Трябва да заемем нашата преди тях — хапливо му отвърна капитанът.
— Слушам, сър — каза офицерът. — Ще бъдем в бойна позиция след пет минути. Разузнавателните кораби продължават да подават рапорти.
— Добре — измърмори Налгол. Сега, след като шокът от новината бе попреминал, си даде сметка, че положението не е толкова лошо, колкото първоначално му се бе сторило. Битката бе започнала по-рано. Трите звездни разрушителя бяха готови или щяха да бъдат готови, преди присъствието им да бъдеше необходимо, за да елиминират оцелелите от битката кораби.
Ослепени от маскировъчния щит, те имаха нужда от ежеминутни рапорти от разузнавателните кораби. Опасността бе, че честото влизане и излизане на машините от щита можеха да привлекат нечие внимание и някой можеше да си помисли, че около ядрото на кометата става нещо, и да дойде да провери. Но имаше начин този риск да бъде сведен до минимум.
— Всички оператори на прехващащи лъчи в пълна готовност! — заповяда капитанът. — Ако който и да е си пъхне носа под маскировъчния ни щит освен разузнавателните ни кораби, искам да бъде прехванат и държан в пълно комуникационно затъмнение. Този заповед да стигне и до другите кораби. Никой, който се натъкне на нас, не бива да остава жив, за да разпространи новината. Ясно ли е?
— Да, сър — отвърна дежурният офицер.
— Ще бъда на мостика след две минути — каза Налгол и грабна туниката и колана си. — Искам корабът да е в пълна бойна готовност, когато застана на него.
— Слушам, сър.
Налгол удари копчето на интеркома и напусна каютата си. Добре. Значи чуждоземните и поклонниците им не можаха да удържат самоунищожителната си омраза за времето, което Траун бе очаквал. Добре. Това само означаваше, че принудителната скука и бездействие на екипажа му щяха да приключат малко по-рано.
Той се усмихна мрачно и тръгна с внимателно премерена стъпка по коридора към турболифта. Това щеше да бъде истинско удоволствие.
Турболазерът проблесна. Смъртоносният му червен лъч изпращя опасно близо до щирборда на „Хилядолетен сокол“ устремен към ескортиращата фрегата с прослийски отличителни знаци. Хан избегна с руля втория залп и едва успя да смени посоката, за да се размине с два багмимски митнически кораба, устремени с бълващи огън батареи към прослийската фрегата. Цялата вселена беше полудяла. И той се намираше точно в средата на лудницата.
— Какво става? — извика Хан към интеркома, докато се промушваше между два опкикски крайцера.
— Според ишорците преди половин час трима души се качили на борда — чу се гласът на Лея. Отзад пищеше аларма. — Показали карти за самоличност на техници от Новата република и писмо от ишорския Висш конфлукс, което ги упълномощавало да прегледат електроразпределителите на „Надмощие“ за повреди от оксидация.
— Всичко е било фалшиво, разбира се — тихо каза Хан, стигна с „Хилядолетен сокол“ до сравнително спокойно място и се огледа.