— Не предполагах, че толкова скоро ще ни се наложи да попълваме запасите си — отвърна Шада. — С кого ще се срещнем и защо?
— С порочен, но цивилизован корелиански престъпен главатар на име Крев Бомбаса — отвърна Карде. — Управлява по-голямата част от незаконните операции в тази част на сектора Катол.
— И ние се нуждаем от помощта му?
— Не съвсем — отвърна търговецът на информация. — Но с неговата благословия значително по-лесно ще пътуваме из района.
— Аха! — възкликна Шада и се намръщи. Тези думи не се свързваха в представите й с безстрашния Талон Карде, за когото бе слушала какви ли не истории от Мазик и другите контрабандисти. — Стараете се да си улесните задачата?
Търговецът се усмихна:
— Винаги.
Гласът му прозвуча весело, но зад думата Шада усети странна празнина.
— О… капитан Карде? — колебливо се обади Трипио. — Ще имате ли нужда от услугите ми при това посещение?
Контрабандистът се усмихна.
— Не, Трипио, благодаря ти — отвърна той. — Нали ти казах, основният език е официален на тази планета. Можеш да останеш на кораба.
Дроидът видимо си отдъхна.
— Благодаря, сър.
Карде отново насочи вниманието си към Шада.
— Ще отидем леко въоръжени. Само с бластери.
— Добре — отвърна тя. — Но нека ти да носиш бластера.
— Да не би да се страхуваш, че нещата може да загрубеят?
— обади се Данкин.
— Изобщо не се притеснявам от това — хладно отвърна Шада, стана от креслото си и тръгна към вратата на мостика.
— Просто предпочитам противниците ми да не знаят откъде ще дойде атаката. Ще бъда в каютата си, Карде. Уведоми ме, когато си готов.
След двайсет минути кацнаха. Петнайсет минути по-късно, след като платиха уговорената цена и проведоха кратки преговори за допълнителни „охранителни“ такси с трима легионери в бели униформи от охраната на Пембрик, Карде и Шада поеха по улиците на Ервитат.
Според Карде градът трудно би могъл да бъде наречен красив. Посред пладне над него висеше гъст смог, който прецеждаше светлината и подсилваше влагата на ветреца, раздвижващ нажежения въздух без никакъв ефект. Почвата се състоеше от пясък, молекулярно уплътнен в тротоари — архаичен метод от гледна точка на съвременния строителен стандарт. Сградите бяха от обикновен, но твърд бял камък, зацапан с кафяви и зелени петна мръсотия и плесен. По улиците, из които царяха същата занемареност и разруха както на космодрума, крачеха малцина пешеходци. От време на време между сградите се мяркаше въздушна шейна. Гледката почти изцяло съвпадаше с описанието на Мара отпреди седем години. Само дето запустението се бе засилило повече.
— Чудно местенце — каза Шада, крачейки до Карде. — Имам чувството, че съм облечена малко повече от нужното.
Контрабандистът се позасмя. С прилепналата си рокля, която проблясваше с мек син отблясък, Шада наистина се открояваше рязко на фона на общата сивота.
— Не се притеснявай — успокои я той. — Нали ти казах, Бомбаса е цивилизован престъпник. За такъв като него никога няма да си прекалено облечена — Карде й хвърли бърз поглед. — Въпреки че лично аз предпочитам онзи костюм в тъмночервено и сребърно, който носеше, когато се срещнахме за пръв път в „Пеещият въртоп“ на Троган.
— Помня — отвърна тя. Гласът й прозвуча странно отнесено. — Беше първият костюм, който Мазик ми купи, след като му бях станала телохранителка.
— Мазик винаги е имал вкус — отбеляза търговецът на информация. — Още не си ми казала защо така внезапно напусна службата си при него.
— А ти не си ми казал нищо за този Джори Кардас, когото търсим — парира го Шада.
— Мълчи! — остро я скастри Карде и се огледа. Около тях нямаше никой, който да ги чуе, но това не означаваше нищо.
— Не споменавай току-така това име!
Въпреки че гледаше право напред, контрабандистът усети погледа на Шада.
— Ти наистина се страхуваш от него — тихо каза тя. — Не беше много въодушевен, когато Калризиан те предума да тръгнеш да го търсиш.
— Някой ден ще разбереш — отвърна Карде. — Когато ти разкажа цялата история.
Шада сви рамене и леко го докосна по ръката.
— Да направим компромис — предложи тя. — Когато си тръгнем от Пембрик, ще ми разкажеш половината история.
— Интересно предложение. Съгласен съм, но само ако в замяна ти ми кажеш половината от основанията си да напуснеш Мазик.
— Ами… — поколеба се Шада. — Добре.
Свиха зад един ъгъл и Карде изкриви уста. В края на уличката се виждаше площадче с входа на кафене „Ловджийски кладенец“. Отпред имаше най-малко двайсет паркирани скутера.