Ендор отново се повтаряше. Само че този път Империята не се виждаше никъде. Този път бунтовници се биеха срещу бунтовници.
— Но това го знаем сега — отвърна жена му. — Щом се качили на борда, убили ескорта и превзели една от турболазерните батареи. След като щитът на Древстран падна…
Хан, успяха да произведат осем изстрела към повърхността, преди да прекъснем захранването на батареята. Ишорците още не могат да влязат в помещението и да ги обезвредят въпреки помощта на Баркимк и Сакисак.
Елегос промърмори нещо на родния си език.
— Какви са щетите на Древстран? — попита Хан. — Няма значение… сега това не е важно. Какво става с теб и кораба?
— Атакуват ни — отговори Лея. Гласът й бе напрегнат. — Три диамалски кораба се присъединиха към атаката срещу нас. Един е застанал между нас и планетата, за да не стреляме отново по Древстран. Май още няма сериозни поражения и от двете страни, но няма да е за дълго.
— Не им ли казахте какво е станало? — попита съпругът й.
— Казах им го аз, каза им го капитанът на „Надмощие“, каза им го Гаврисом — отвърна Лея. — Не чуват.
— Или не ги интересува — каза Хан и стисна зъби до болка. Лея бе на борда на кораб, подложен на масирана атака… — Ще се опитам да дойда — каза той. — Може да успея да ви измъкна с Гаврисом.
— Не… не идвай — остро възрази жена му. — Моля те! Няма да успееш!
Бившият контрабандист погледна със свито сърце към битката. Лея беше права. От новото си местоположение виждаше „Надмощие“ сред сияние от яростен турболазерен огън. Хан прекрасно знаеше, че щитовете на „Хилядолетен сокол“ нямаха шанс да издържат на такъв обстрел. Но не можеше и да стои безучастен.
— Виж… и преди съм се справял със звездни разрушители — каза той.
— Надхитряше ги — поправи го Лея — Има голяма разлика. Моля те, Хан, недей!…
Чу се пукане и изведнъж връзката се разпадна.
— Лея! — извика Соло. Усети стягане в гърдите, когато погледна към ишорския кръстосвач. Засега още беше цял. Нужен бе само един случаен изстрел по мостика…
— Тя е добре — каза Елегос и посочи екрана на комуникационната конзола. — Отново ги заглушиха.
Хан въздъхна, не съзнавайки, че бе стаявал дъх.
— Трябва да направим нещо — каза той, докато оглеждаше космоса, търсейки вдъхновение. — Трябва да я изведем от кораба…
Интеркомът изпука отново.
— Лея! — извика Хан и обнадежден се наведе към микрофона.
— Соло? — отвърна мъжки глас. — Тук Кариб Девист.
Бившият контрабандист се намръщи.
— Какво искаш? Малко сме заети.
— Така ли! — остро отвърна Кариб. — И по чия вина?
— Вече знаем — ниско отвърна Хан. — Някакви несигурни елементи са се качили на борда на „Надмощие“ и са започнали да стрелят. Сигурно са агенти на Империята.
— Определено са агенти на Империята — каза Кариб. — А други имперски агенти подтикнаха останалите към битка. Не чухте ли записите на заповедите за атака, които излъчиха на десетина различни езика?
Соло погледна ядосано към Елегос. Значи затова се бяха навъртали около Ботауи онези малки имперски кораби, които Кариб бе разпознал. Очевидно. Или поне щеше да бъде очевидно, ако някой бе отделил време да се замисли. Но никой не го бе направил.
— Но това може да почака — продължи Девист. — Обадих се, за да ви предупредя. Смятам, че около ядрото на кометата става нещо.
— Така ли? Какво? — попита Хан. Вниманието му отново бе насочено към „Надмощие“ и въпроса, как да измъкне Лея от там.
— Не знам — отвърна Кариб. — Но около него се въртят десетина минни влекача и всичките се управляват от имперски пилоти.
Бившият контрабандист се намръщи към високоговорителя на интеркома.
— Как така всичките се управляват от имперски пилоти? Каква работа имат те с минни влекачи?
— Казвам ви, че са имперски пилоти — настоя Девист. — От целия им стил на пилотиране личи.
— Добре — съгласи се Соло. Не му се спореше. — Какво искаш да направя?
От високоговорителя дойде съскането на въздишка.
— Ще отидем да проверим — отвърна Кариб с неудоволствие. — При дадените обстоятелства очаквах, че ще проявите интерес и вие да дойдете. Съжалявам, че ви притесних.
Интеркомът изпука и връзката прекъсна.
— Аз също — тихо каза бившият контрабандист, поглеждайки към Елегос, отклони очи и после пак го погледна. — Какво?
Доверителят вдигна ръце.
— Нищо не съм казал.
— Но мислите, че трябва да отида с него и да видя какво става — възрази Соло. — Да оставя Лея и да тръгна да гоня вятъра?
— Можете ли да й помогнете в момента? — меко възрази на свой ред Елегос. — Можете ли да я освободите или да отблъснете нападащите кораби? Или да спрете самата битка?