Генералът махна към свързочника и той прекъсна връзката.
— Какво ще правим сега? — попита Бустър. Мисълта „Странстваща авантюра“ отново да попадне в имперски ръце…
— Ще му дам отговора си, както му обещах — хладно отвърна генералът. — Танерис, Бодуае, откъде идват тези прехващащи лъчи? От базата или от защитата?
— Трийсет и осем са разположени в защитната линия — доложи Танерис пред сензорната конзола.
— Петнайсет други са от самата база — добави Бодуае. — Имам местоположенията им.
— Благодаря — каза Бел Иблис. — Саймънс, имаме ли някаква свобода на движение?
— Не, сър — отвърна кормчията. — Държат ни здраво.
— А ротация? Можем ли да се въртим около вертикалната си ос?
— А… да, сър, мисля, че можем — отвърна Саймънс и се намръщи към екраните пред себе си. — Все пак едва ли ще можем да направим повече от четвърт оборот.
— А това няма да е достатъчно, за да се обърнем и да изчезнем от тук — тихо измърмори Бустър.
— Целта не е да се измъкнем — припомни му Бел Иблис. — Саймънс, завърти бакборда на деветдесет градуса или максимално близо до това положение. Бакбордовите турболазерни и протонните батареи готови за стрелба по гнездата на прехващащите лъчи в отбранителния периметър по моя заповед. Щирбордовите батареи да се прицелят в гнездата по базата.
Хоров отговор потвърди получаването на заповедта. Бустър погледна към базата и звездния разрушител, застанал в бойна готовност пред нея. И докато гледаше, собственият му кораб започна да се завърта надясно. Бавно и тромаво, но все пак се въртяха. Контрабандистът направи крачка към Бел Иблис.
— Разбира се, давате си сметка, че няма да заблудите никого с този ход — предупреди той. — Най-малкото Траун. Ще види, че се прицелваме в гнездата на прехващащите лъчи, и ще нареже на парченца кораба под краката ни.
Бел Иблис поклати глава.
— Едва ли. Не още. Явно се опитва да възстанови Империята, а купчина останки няма да му помогне в това начинание. Много по-ценни ще сме му като високопоставени затворници от Новата република, които да развежда пред потенциалните противници на каузата си.
— Без да споменаваме спечелването на един допълнителен звезден разрушител, който да вкара в употреба срещу онези, които няма да убеди лесно.
— Точно така — съгласи се генералът. — Казано накратко: няма да открие стрелба, докато не се освободим почти напълно. А може дори и тогава да не стреля.
Бустър свъси вежди. Не, Траун нямаше да бърза, докато „Странстваща авантюра“ бе от неподходящата страна на огневата мощ на защитния периметър.
— Тогава как смятате да се измъкнете?
Бел Иблис поклати глава.
— Не се опитвам да се измъкна. Вече ви го казах. Имаме работа и тя ни чака там — той кимна към базата Убикторат.
— Със звезден разрушител и Траун на пътя ни! — възкликна Бустър. — Сигурен съм, че сте прекрасен военен, генерале, и така нататък, но ако се опитате да изиграете номер на върховния адмирал, той ще ни изпържи като мишки.
— Знам — отвърна Бел Иблис. Внезапно гласът му бе станал опасен. — Затова няма да въвличаме него. Поне не в смисъла, в който очаква.
Бустър внимателно го изгледа. В изражението и гласа на генерала имаше нещо, от което стария контрабандист го полазиха студени тръпки. — За какво говорите?
— Трябва да минем от другата страна на „Неумолим“, Терик — тихо каза генералът, загледан през илюминатора. — Трябва да го обезвредим толкова, че да не е в състояние да ни попречи да вкараме хакерите в базата.
— Ами отбраната на самата база?
— Трябва да го направим така, че отбраната на базата да няма време да се обърне към нас — отвърна Бел Иблис. — Огледайте положението от всички страни и ще видите, че има само един начин да се измъкнем — все още загледан през илюминатора, генералът сякаш набра сили. — Веднага щом се освободим от прехващащите лъчи, трябва да се обърнем и да се втурнем с всичка сила срещу „Неумолим“… и да го ударим.
Бустър изпусна въздуха от дробовете си с безшумна въздишка.
— Не говорите сериозно — промълви той.
Бел Иблис се обърна към него и го погледна право в очите.
— Съжалявам, Бустър. Съжалявам за кораба ви, но преди всичко съжалявам, че ви позволих — на вас и на екипажа ви — да дойдете.
— Генерале? — обади се кормчията. — Постигнахме седемдесет и девет градуса. Това е максимумът.
Бел Иблис задържа погледа си върху Бустър още една секунда. След това откъсна очи и мина покрай него.
— Достатъчно — отвърна той. — До всички огневи гнезда: огън по гнездата на прехващащите лъчи.
Внезапно от другата страна на илюминатора избухна заря от турболазерни изстрели, които излетяха от двете страни на завъртения корпус на звездния разрушител.