— Руля и подсветлинните двигатели — спокойно добави генералът, — подгответе пълна мощност.
— Ето го — каза Елегос и посочи напред. — Ей там, точно до щирборда.
— Виждам го — отвърна Хан. За момент бе изгубил от поглед товарния кораб на Кариб сред вихрения блясък на опашката на кометата. — Виждате ли някой от минните влекачи, за които той спомена?
— Още не — отговори каамасецът. — Може би е сгрешил.
— Изключено — пошепна Хан. Косата му настръхна. Може и да не вярваше, че Кариб е в състояние да различи имперските летци само по стила им на пилотиране, но беше сигурен, че Девист не можеше да сбърка минни влекачи с празно космическо пространство. — Питам се къде ли са изчезнали?
— Може да са се скрили зад опашката — предположи Елегос.
— Може да работят в задната четвъртина от повърхността на кометата.
— Миньорите никога не работят там — поклати глава бившият контрабандист. — Прахта и ледът много силно влияят на алувиалните овлажнители.
— Тогава къде са?
— Не знам — мрачно отговори Хан. — Но започвам да имам много лошо предчувствие. Ще ме свържете ли с товарния кораб на Кариб?
Елегос набра честотата и натисна бутона на комуникационната конзола.
— Готово.
— Кариб — повика го Хан. — Виждаш ли нещо?
— Нищо — отвърна Кариб. — Но бяха тук, Соло.
— Вярвам ти — каза Хан и хвърли бърз поглед към оръжейната конзола на „Хилядолетен сокол“. Всичко беше в готовност. — Мисля, че е време да хвърлим отблизо един поглед на ядрото. Да видим какво може да се крие там.
— Съгласен съм — отвърна Кариб. — Ние ли да водим?
— Корабът ти въоръжен ли е?
Настъпи съвсем леко колебание.
— Не съвсем.
— Тогава по-добре аз — бившият контрабандист подаде по-голяма мощност на подсветлинните двигатели на кораба си.
— Задръж и ме пусни да мина.
— Както кажете.
— Искате ли да отида в едно от огневите гнезда? — тихо попита Елегос.
Хан му хвърли бърз поглед.
— Мислех, че каамасците мразят да убиват.
— Така е — сериозно отвърна доверителят. — Но има моменти, за които се признава, че убийството на неколцина е за добро. Сега може да е настъпил един от тези моменти.
— Може — съгласи се Соло и намали тягата, след като „Хилядолетен сокол“ подмина товарния кораб „Действие 2“. Приближаваха към ядрото на кометата и Хан не искаше да налети на някои отломък скала, решил изведнъж да се откъсне и да застане на пътя им. — Не се притеснявайте… каквото и да крият, мога да се справя и сам. Не е като да обсипеш с огън някой от минните влекачи…
Точно по средата на изречението изведнъж право пред очите му кометата и звездите зад нея изчезнаха. На тяхно място в настъпилия пълен мрак се извиси, зловещо огрян от светлините по корпуса, огромният силует на имперски звезден разрушител.
— Хан! — промълви Елегос. — Какво…
— Звезден разрушител зад маскировъчен щит! — бързо отвърна Соло и рязко дръпна щурвала. За миг всичко му стана ясно. Битката над Ботауи… армадата от кораби, които се избиват… и звездният разрушител, който чака да ги довърши и може би дори да унищожи Ботауи. Без оцелели, без свидетели. Само битка, за която всички в Новата република щяха да се обвиняват един друг. А гражданската война, която тази единствена искра щеше да запали, можеше никога да не свърши.
— Бъдете готов със съобщение — каза той на каамаския доверител, докато „Хилядолетен сокол“ се обръщаше назад към невидимия край на маскировъчния щит. — Мигът, в който излезем…
Заповедта му остана недоизречена. Предпазните колани се врязаха в тялото му. „Хилядолетен сокол“ залитна на една страна и потрепери като ранено животно. Ревът на подсветлинните двигатели се смеси със скърцането на претоварените връзки и греди на корпуса.
— Какво става? — тихо попита Елегос.
Хан преглътна с мъка и безполезно стисна щурвала. — Прехващащ лъч — бившият контрабандист хвърли отчаян поглед към сензорния екран.
Ако го бяха хванали странично, за ръба или не съвсем добре, можеше да се измъкне. Но го бяха хванали здраво.
Вниманието му бе привлечено от някакво движение и Хан вдигна очи. Товарният кораб на Кариб, който също бе влязъл под маскировъчния щит, сега подобно на „Хилядолетен сокол“ се мяташе уловен в невидимата хватка на прехващашия лъч.
— Хванаха ни, Елегос — въздъхна Хан и горчивият вкус на поражението изпълни устата му. — Хванаха ни и двамата.
ГЛАВА 38
Натъкнаха се на още две конърски мрежи, като и двата пъти Мара настоя да ги активира и ги премахна от пътя им. Люк не бе убеден, че е необходимо, но, от друга страна, явно не вредеше. След като първата мрежа не задейства никакви аларми, значи и свалянето на другите щеше да е със същия резултат. Поне даваше на насекомоподобните дроиди от поддръжката занимание и отвличаше вниманието им от тях.