— Сега видях — кимна Люк. Макар и леко, стената там бе обезцветена. Множество вертикални ивици се точеха до пода, на местата, където се бе стичала водата. Огледа се и видя водата да сълзи на още десетина места в скалата. — Дете на ветровете каза, че напоследък водите на езерото са се повишили — каза той. — Явно са си пробили път през скалата — джедаят се обърна. — Май нашият клонинг достига десетата си година точно навреме.
— Какъв мислиш, че ще бъде? — попита Мара. Гласът й прозвуча странно. — Искам да кажа, колко близо до истинския Траун?
Скайуокър поклати глава.
— Този спор се води от години — отвърна той. — При същата генетична структура и скоростно обучение, взети направо от оригинала, клонингът теоретично трябва да е съвършено копие на истинския човек. И въпреки това двамата никога не са еднакви. Може би някои от тънкостите на психиката се изкривяват или се губят при прехвърлянето. А може би в нас има нещо уникално, което скоростното обучение не може да улови — Люк кимна към клонинга. — Вероятно ще владее цялата памет на Траун. Но дали ще притежава и неговия гений, водачество и целенасоченост, не знам — той погледна към Мара. — Май стигаме до въпроса, какво ще правим с него.
— Странно е, че го задаваш — замислено отвърна тя. — Преди десет години щях веднага да ти отговоря, че трябва да разбием прозрачната стомана и да се отървем от него. Може би и преди пет години щях да кажа същото. Но сега… вече не е така просто.
Люк изучаваше профила й, опитвайки се да надникне отвъд смесицата от чувства, които бушуваха в нея.
— Наистина ли се уплаши от приказките за далечни опасности?
За негова изненада тя не се обиди.
— Фел и Парк бяха разтревожени от тях — припомни тя. — Ще се обзаложиш ли, че и двамата грешат?
— Всъщност не — призна Люк и отново погледна към клонинга. — Просто се опитвам да си представя какво би причинила на Новата република появата на Траун на сцената. Предполагам, че сред населението ще избухне повсеместна паника, а Корускант трескаво ще започне да събира кораби, за да нанесе светкавичен удар по останките на Империята.
— Мислиш, че няма да чуят думите му?
— След начина, по който Траун си пробиваше път из Новата република? — джедаят поклати глава. — Няма да му имат никакво доверие дори и за миг.
— Сигурно си прав — отвърна Мара. — Според Парк се носели слухове, че се е върнал, макар да нямам представа, как би могъл да се роди такъв слух. Парк не спомена обаче каква е била реакцията.
— А реакцията на слуховете е доста по-различна, отколкото ако върховният адмирал наистина влезе през вратата — каза Люк.
За момент двамата останаха безмълвни пред резервоара. Най-сетне Люк си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че въпросът е теоретичен — каза той. — Каквото и да е направил истинският Траун, това конкретно създание не е направило нищо. Поне нищо, с което да заслужи бързата си екзекуция.
— Вярно е — съгласи се Мара. — Въпреки че няма да ти е лесно да убедиш някои личности в това. Тогава следващият въпрос е дали да го оставим да се събуди нормално и да се присъедини към приятелите ни горе? Или да видим дали не можем да ускорим процеса на растежа и да го върнем на Корускант.
Люк подсвирна тихо под нос.
— Умееш да напипваш парливия въпрос!
— Никога в живота ми не ми се е налагало да търся парливи въпроси — кисело отвърна тя. — Винаги сами са ме намирали.
— Познато ми е — усмихна се Люк.
— Бих предпочела да знаеш отговора — каза Мара. — Основното е дали Корускант ще може да се справи?
От другия край на залата изведнъж се чу пиукане. Люк се обърна и видя бурно жестикулиращия Арту.
— Какво има? — попита джедаят. — Да не намери данните за Непознатите райони? — дроидът избипка нетърпеливо. — Идвам веднага — успокои го Скайуокър и тръгна към най-близката рампа. На минаване край покритите мебели спря за миг. Имаше пет-шест различни стола, легло, още някакви неща. — За какво служат според теб?
— Може би ще му трябват, за да превърне това място в уютен апартамент, след като излезе — предположи Мара и също слезе долу. — Ще му трябва известно време, за да се възстанови, може би за да навакса с информация за събитията от изминалите десет години. Обзалагам се, че този кръг конзоли е пряко свързан с информационно-новинарския център горе.
— Но защо всичко е струпано така, вместо да е подредено и да го чака? — попита Люк. — Траун сигурно е знаел каква обстановка ще допадне на клонинга му.
— Интересен аргумент — съгласи се Мара с внезапна тревога в гласа.
Джедаят я погледна.
— Какво има?