— Да не би да си помислим — тихо каза той, — че напускането на Пембрик ще е лесно.
— Май някоя шайка си е устроила обща среща — каза Шада.
— Охраната е вляво… под навеса.
— Виждам — отвърна Карде.
Охранителите бяха четирима яки мъже в червеникавокафяви якета, небрежно яхнали високоманеврени нападателни колесници. Преструваха се, че си говорят, но беше повече от очевидно, че вниманието им вече бе привлечено от новодошлите.
— Още не е късно да се откажем — тихо каза Шада. — Можем да се върнем на кораба, да се махнем от тук и да рискуваме да се изправим пред онова, което Бомбаса реши да предприеме.
Карде поклати глава:
— Откак кацнахме, сме предмет на нескрито любопитство. Ако се опитаме да си тръгнем сега, Бомбаса ще ни засече по пътя.
— В такъв случай най-добре ще е да влезем в кафенето, все едно е наше — бързо каза Шада. — Ръката ти да стои близо до бластера. Това ще задържи вниманието им върху теб. Немного близо, за да не решат да стрелят първи. Ако се стигне до бой, остави аз да започна. Видиш ли, че губя и ти се открие възможност за бягство, възползвай се.
— Ясно — отвърна контрабандисткият шеф, който установи, че му е забавно въпреки сериозността на положението. Шада се държа доста затворено на борда на „Волният Карде“, като не прояви желание да опознае членовете на екипажа. Сега влизаше изцяло в ролята на телохранител, готова да защитава живота му с цената на своя собствен. Той поразен почувства, че наистина е готова да пренебрегне себе си.
Четиримата часови ги оставиха да се приближат на няколко метра от паркираните скутери.
— Кафенето е затворено — каза единият от тях.
— Добре — отвърна Карде, без да спира, и им хвърли безразличен поглед. — Не сме жадни.
Преди да направят още две крачки, охранителите натиснаха газта и заковаха машините си между новодошлите и паркираните скутери.
— Казах, кафенето е затворено — сурово повтори същият охранител. Дългите маневрени витла на нападателната колесница недвусмислено сочеха гърдите на Карде. — Вървете си!
Контрабандисткият шеф поклати глава:
— Съжалявам. Имаме работа с Крев Бомбаса, която не може да чака.
— Така ли се влиза при Крев Бомбаса! — изсумтя подигравателно един от другите охранители. — Тоя иска да ме умори от смях, Лангре?
— Да си умреш от смях — отвърна Лангре с каменно изражение. — Върви си, човече, докато си още цял.
— Бомбаса ще бъде много недоволен, ако не ни пуснете — предупреди го Карде.
— Така ли? — насмешливо попита Лангре и приближи нападателната си колесница към търговеца на информация.
— Много се уплаших.
— А трябва — каза контрабандисткият шеф и направи крачка назад, когато маневрените витла на колесницата се приближиха опасно близо до гърдите му. С периферното си зрение Карде забеляза, че Шада не бе направила крачка назад заедно с него, а бе останала на мястото си. Тя се пазеше и гледаше с разширени от страх очи мъжа на нападателната колесница, който форсираше двигателя на машината си и я караше нервно да потрепва. — Бомбаса не обича да чака.
— Тогава явно трябва да побързаме да те пъхнем в кутия и да те занесем — отвърна Лангре.
Той приближи витлата с още един метър, принуждавайки Карде да отстъпи още. Но контрабандистът не направи крачката достатъчно бързо и върхът на витлата се заби в гърдите му, преди той да успее да се дръпне.
Един от другите охранители се изкиска. Лангре се ухили злобно и отново натисна газта с очевидното намерение този път да събори Карде на земята. Движението го изравни с Шада…
В този миг Шада, която стоеше като хипнотизирано от ловеца животно, отстъпи с левия си крак, завъртя горната част на тялото си към нападателната колесница и стовари дясната си ръка във врата на мъжа.
Може би ударът й бе придружен от глухо изпукване. Карде не беше сигурен, но за сметка на това беше абсолютно сигурен, че Лангре, който се прекатури настрани и падна на земята, бе извън играта.
Другите трима имаха добър рефлекс. Преди другарят им да докосне земята, вече бяха извъртели машините си и бяха натиснали газта, за да се отдалечат на прилично разстояние от Шада, като така я лишаваха от възможността да свали и тях по същия начин. Те се прилепиха плътно до околните сгради, направиха завой и спряха, така че маневрените витла на колесниците им да сочат към нея.
— Дръпни се! — бързо каза тя на Карде, застана в центъра и зае ниска бойна позиция.
След това завъртя глава и изгледа мъжете поред, сякаш ги предизвикваше. За мо’мент те пренебрегнаха предизвикателството, докато обсъждаха положението, давайки си знаци с ръце на код, който Карде не можа да разчете. Търговецът на информация се възползва от затишието и се отдалечи в края на малкия площад. Досега охранителите не бяха посегнали да извадят оръжията, които несъмнено носеха. Но всеки миг можеше да стане друго. Без да откъсва очи от тях, той отпусна ръка към бластера си…