— Няма да се изплъзнат, сър — обеща офицерът.
Налгол усети движение до себе си.
— Викали сте ме, капитане — каза Оисан.
— Списъкът с най-слабите места на всеки от противниковите кораби — кратко отвърна Налгол. — Къде е?
— Предварителният списък бе предаден — малко нервно отвърна шефът на разузнаването. — Очаквах да имаме повече време, за да го завършим.
— Е, нямате време — отсече ядно капитанът. Първо ударният отряд, а сега и Оисан. — Вършете си работата! Имаме още час-два, преди да се наложи да се включим в битката долу.
— Слушам, сър — сковано отвърна офицерът. — Ще наредите ли хората ми да разпитат пленниците?
— Какви пленници?
— Ами… — запъна Оисан. — Екипажът на товарните кораби, сър.
Налгол поклати глава:
— Няма да има пленници.
— Но вие казахте…
— Казах да ги изтеглят по-близо. Това е — кисело го прекъсна капитанът на „Тираничен“. — Не искам никакви отломки да се разлетят извън маскировъчния щит, където могат да бъдат забелязани — той погледна през илюминатора. Товарният кораб YT-1300 се мяташе лудо в хватката на прехващащия лъч и все още се опитваше да избяга, докато по-големият — „Действие 2“, бе странно покорен. — Още една-две минути — добави Налгол — и ще се погрижат за тях. Завинаги.
— Ето! — посочи Ландо през илюминатора на „Усърден размисъл“. — Нали ви казах! Ишорците са засекли опасността и сега отиват да видят какво става.
— Просто бягат в опит да си спасят кожите — спокойно възрази сенатор Миатамиа. — Или са сметнали, че по-високата маневреност в открития космос е благоприятна за отбраната им.
— Добре — каза Калризиан. — И в двата случая не можете да ги оставите да тръгнат.
— Диамалците не търсят отмъщение — отвърна сенаторът. — Ние осуетихме с нищо непредизвиканата им атака срещу Ботауи. Засега това е достатъчно.
— А опасността, за която ви предупредих? — попита бившият комарджия. — Обзаложихме се за нея, забравихте ли?
— Ако съществува такава опасност и ишорците наистина са тръгнали да я търсят, със сигурност ще я открият някъде по пътя — равно отговори Миатамиа. — Няма причина който и да е даималски кораб излишно да се излага на опасност.
Ландо гледаше отдалечаващия се кораб през илюминатора. На каквото и цена да го бе постигнала, Лея бе успяла да накара „Надмощие“ да тръгне към кометата и скритата там от Империята изненада. Като се имаше предвид, че Траун дърпаше конците, изненадата щеше да е паметна. И почти със сигурност твърде голяма, за да се справи един-единствен ишорски кораб с нея…
— Ясно — каза Ландо, опитвайки се гласът му да звучи нехайно, като на незаинтересован от развоя на събитията. — Сигурно и ишорците са доволни от възможността да се отдалечат от вас.
— Какво значение има как виждат нещата ишорците? — попита Миатамиа.
— О, никакво — сви рамене Ландо. — Просто си мислех, че ако искат истинска битка, трябва да извикат подкрепление, а щом излязат от комуникационното ви заглушаване, ще имат такава възможност.
Ушите на сенатора се свиха.
— Няма да направят такова нещо.
— Защо? — попита Ландо. — Забравихте ли, че според тях цялата ботанска раса трябва да плати за унищожаването на Каамас. Ако бях на тяхно място, щях да реша, че космосът над Ботауи е идеалното място за разискване на различията с диамалците — той кимна към планетата под тях. — Особено след като планетарният щит е отчасти свален. Що се отнася до ишорците, всяка отломка от евентуалната космическа битка, която падне в незащитения район, за тях е чиста печалба.
Миатамиа вече бе на интеркома и настоятелно говореше в микрофона. Ландо погледна през илюминатора и затаи дъх… Двата диамалски кораба вляво и вдясно от тях тромаво се обърнаха към отдалечаващия се ишорски боен кръстосвач и потеглиха след него. Миг по-късно усети лекото потрепване на палубата под краката си и „Усърден размисъл“ също се отправи натам.
— Ще задържим заглушаването, докато генераторът на Древстран не бъде поправен — заяви сенаторът и се върна при Калризиан. — След като това стане, ще бъдат свободни да си тръгнат, ако желаят.
— Добре — каза Ландо. — Само трите кораба ли ще ги последват?
Миатамиа погледна през илюминатора.
— Предложих на капитана да повика всички диамалски кораби.
— А ако не съм прав?
Сенаторът помръдна уши.
— Както ви казах и преди, неочакваното понякога се случва — спокойно отвърна той. — Диамалците смятат, че са подготвени за такива случаи.