Пелаеон въздъхна:
— Казахте, че сте първият от класата на пълководците. Знаете ли защо няма други?
Тирс отмести поглед от него.
— Времето му изтече — отвърна той. — Умря при Билбринджи. Вие го оставихте да умре при Билбринджи!
— Не — адмиралът леко вдигна информационния чип в ръката си. — Вас ви е създал два месеца преди смъртта си… имал е предостатъчно време да създаде и други. Но не го е направил, защото експериментът е излязъл неуспешен.
— Не е възможно — промълви бившият гвардеец. — Аз не съм провал. Погледнете ме… погледнете ме! Аз съм точно това, което той искаше.
Пелаеон поклати глава.
— Той искаше предводител, блестящ в тактиката — кротко каза той. — А е получил щурмовак, блестящ в тактиката. Вие не сте предводител, майоре, според самия вас вие сте просто манипулатор. Нямате далновидност, а само жажда за отмъщение.
Тирс зашари с очи по мостика, сякаш търсеше подкрепа.
— Няма значение — заяви той. — Важното е, че мога да свърша работата. Мога да победя бунтовниците. Само ми дайте още малко време!
— Време няма — без да повишава глас, но и категорично каза Пелаеон. — Войната свърши — той погледна Ардиф. — Капитан Ардиф, моля повикайте на мостика охранителния отряд — адмиралът понечи да се обърне…
В този момент Тирс се хвърли. Младата жена до него бе първата му жертва. Тя се преви от болка, когато той заби с всичка сила юмрука си в стомаха й. Със същото движение изби бластера, който изневиделица се бе появил в ръката й, и го извъртя, за да простреля по-възрастната жена, докато по-младата падаше на палубата. След това се обърна и насочи бластера към Пелаеон. С крайчеца на окото си върховният командващ улови движението…
И бившият кралски гвардеец политна назад, пищейки от гняв и болка. Ръката, с която държеше оръжието, се отметна настрани, изстрелът пропусна целта си, а самият бластер излетя от хватката му, плъзна се по пода на палубата и падна в щирбордовия трап.
От скривалището си зад гърба на върховния командващ, се показа Шада Дукал, плъзгайки се безшумно по палубата.
Тирс дори не си направи труда да хване лакираната дзенджийска игла, която се полюляваше, вързана за китката му, от която сега течеше кръв. Той изкрещя нещо неразбрано, изви пръсти като нокти на хищник и се хвърли.
Пелаеон инстинктивно направи крачка назад. Но всъщност не беше необходимо. Шада вече пресрещаше майора по средата на пътя му. След мигновен ръкопашен бой всичко свърши.
— Капитан Дория, извикайте на мостика медицински екип — нареди адмиралът. В това време Шада прекрачи натрошеното тяло на майора и бързо коленичи до ранената жена. — След това наредете на всички имперски части незабавно да прекратят огъня.
— Слушам, сър — колебливо каза Дория. — Все пак…
Флим вдигна ръка.
— Това, което се опитва да каже капитанът, адмирале, е, че всички очакват такава заповед да дойде от върховния адмирал Траун — каза актьорът. — Ако ми позволите?…
Върховният командващ имперската флота махна с ръка. Флим се обърна към свързочника в трапа и кимна.
— Говори върховният адмирал Траун — каза той със съвършения си глас. — До всички части: прекратете огъня! Повтарям, прекратете огъня! Генерал Бел Иблис, моля наредете на частите си да направят същото. След това се пригответе да говорите с адмирал Пелаеон.
Актьорът си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. Заедно с въздуха го напускаше и излъчването на властност и водачество. Той отново стана просто човек. Със син грим и бяла униформа. Върховният адмирал Траун отново загина.
— На вас, адмирале, мога да изразя — Флим тръгна към Пелаеон по командната пътека — радостта си от присъствието ви тук. Това беше един кошмар за мен. Абсолютен кошмар.
— Разбира се — пресипнало отвърна Пелаеон. — Ще имате време да ми разкажете за бедите си.
Актьорът леко се поклони.
— С нетърпение очаквам този момент, сър.
— Да — отвърна върховният командващ и погледна към Дизра. — Аз също.
ГЛАВА 42
Силното шуртене се превърна в тихо бълбукане, а водата продължаваше да се покачва бавно, но неотклонно. В равен ритъм прозвучаваха цопванията на камъчетата, които лазерният меч на Люк откъртваше от върха на купола.
— Според мен си губиш времето — каза Мара, след като един по-голям отломък цопна във водата и звукът му прокънтя в залата. — Нагоре е само скала.
— Май си права — призна Люк и се опита да я прегърне още по-плътно през раменете. Подгизнали до кости, двамата трепереха във влажния въздух. — Надявах се да стигнем до главния генератор, но явно не е тук.
— Сигурно е на двайсетина метра зад нас — каза тя. Зъбите й изтракаха. — Няма да успеем да стигнем навреме. Чувстваш ли болка в ушите?