От другата страна на издатината Арту изпиука нервно. — Ще се справи — успокои го Люк, хвана перилото и се взря разтревожено в развълнуваната вода.
Улавяше мислите на Мара, докато тя се движеше напред-назад по стената и предпазливо правеше къси разрези с лазерния си меч. Майсторът джедай се присегна по-решително със Силата и усети промяната на налягането върху кожата й, когато водата започна да се просмуква през пукнатините. Ако равнището на водата от другата страна на прозрачната стомана се повишеше достатъчно, за да достигне генератора, преди да бе свършила…
— Хайде, Мара! — тихо я подкани Люк. — Достатъчно… Тръгвай…
Но Мара още не бе доволна от срезовете по стената. Люк потисна нетърпението и страха си. Пред очите му изплуваха лицата на Калиста и Гаериел. Само преди една седмица твърдо си бе обещал, че никога няма да си позволи да обича Мара, защото близостта и обвързването с него неизбежно щяха да я изложат на опасност. А сега се бе отметнал. И както с всички други жени в живота му действията и бездействия му я поставяха в смъртна опасност. Той усети промяната в чувствата й, която се смеси със страха и ужаса, надигащи се в него… И изведнъж главата й изскочи над повърхността.
— Готово — задъхано каза Мара.
Люк я хвана със Силата още преди да бе свършила, и я притегли решително. След това я прехвърли над парапета, постави я да легне по корем на подиума и я прикри с тялото си.
— Кога ще избухне? — Люк се присегна със Силата и се опита да създаде преграда около тях, която да им осигури поне минимална защита от предстоящата експлозия.
— Всеки миг — гласът й заглъхна в скалата, към която бе обърнато лицето й. — Между другото хрумвало ли ти е да не обикваш някого само защото се притесняваш, че може да пострада от това. Особено мен.
Люк се нацупи смутен.
— Не биваше да го чуваш.
Изведнъж зад гърба му се чу пукане и водата започна да нахлува през счупената прозрачна стомана… Люк стисна здраво очи и въпреки това видя яркия взрив. Звукът от самата експлозия не бе толкова оглушителен, но ревът на вълната, която се разби над главите им, в голяма степен го компенсира. Хваната между стените на голямата зала, водата се надигна и заля всичко около тях. Люк отчаяно държеше Мара и със закъснение се ядосваше, че не бе вързал Арту за нещо.
И тогава също толкова внезапно, както бе започнал, бесът на водата се уталожи и тя ги остави понатьртени и мокри до кости, но иначе невредими. Люк отръска глава, надигна се на една ръка и погледна към залата със стаен дъх. Само един от осветителните панели бе останал невредим, но и в мъждивата му светлина Люк видя, че равнището на водата бързо спада.
— Мара… виж. Получи се!
— И сега какво? — попита тя, плюейки малко вода. — Скачаме и се понасяме по течението, така ли?
Люк се наведе през парапета, за да види дали тунелът е пълен догоре с вода… Пълен беше.
— Не е толкова просто. Течението ще ни отнесе до пещерите, но остава проблемът с преминаването през тунела и подземната зала.
— Защо не изчакаме, докато нивото не спадне достатъчно?
— Не можем — отвърна той. — Не зная защо.
— Тогава да се върнем в хибернационен транс — каза Мара.
— Колко време ще ти е нужно, за да ме поставиш в транс?
— Съвсем малко — отвърна Люк. — Поеми си няколко пъти дълбоко въздух и ми кажи с какво изречение искаш да те извадя от него.
— С какво изречение? — повтори тя, вдишвайки дълбоко.
— Дали ще можеш да изречеш например… — тя му каза изречението и се усмихна.
— Добре — отвърна Люк и се присегна към Силата.
След минута Мара дълбоко спеше в обятията му.
— Ти тръгни пръв, Арту — нареди Люк на дроида, вдигна го със Силата и го спусна от другата страна на парапета. — Ние идваме след теб.
Малкият дроид изчурулика и Люк го потопи във водата. Куполът на Арту заподскача над повърхността й и той се понесе към тунела. Люк прегърна Мара и скочи след него. Течението ги пое и ги понесе след подскачащия над вълните дроид. Стената и сводът на тунела изникнаха пред тях и малко преди да се блъснат, Люк си пое дълбоко дъх и се потопи заедно с Мара под водата.
Останалата част от пътуването бе неясна картина, размазана от скоростта, продължителното блъскане от водата, ударите в гладките стени и неравния таван и болката в очите и дробовете. Като в полуунес Люк долови, че излизат от тунела и са в подземната зала, но много по-ясно съзнаваше къде се бяха ударили в новоразширения участък в стената и защитните прегради от кортосна руда, докато въртопът ги запокитваше към скалата. Стремителният поток ги влачеше, въртеше и преобръщаше през пещерните зали и тунели, с такава мъка преодолени само преди няколко дни заедно с Дете на ветровете и комджайците. Като насън, задушавайки се бавно, майсторът джедай си помисли колко добре направиха, като отсякоха толкова много сталактити и сталагмити, които сега можеха да им препречат пътя… Изведнъж той се пробуди, полупотопен, опрял глава и гърди на голям, покрит с тиня камък. Арту френетично пиукаше в ухото му…