— Може също да зависи и от това, колко дълго ще продължи процесът — каза Карде. — Малко съм изненадан, че толкова много от подсъдимите са още живи.
— Ботанците се радват на дълголетие — отвърна Лея. — Сигурна съм, че точно тези ботанци съжаляват за този факт.
В другия край на залата Бел Иблис и Гент разговаряха с Пелаеон. Хакерът изглеждаше много притеснен от включването му в такова, според мнението му „отбрано общество“. Зад тях Чубака търпеливо усмиряваше Джейсън, Джейна и Анакин, докато децата разгорещено споделяха с Баркимк и още двама ногри приключенията от последното си посещение на Кашиуук.
— Между другото Люк каза ли ви къде е намерил копието на документа? — попита търговецът на информация. — Не можах да изкопча нищо от Мара.
— Не, и двамата с Мара са много потайни по този въпрос — отговори Лея. — Люк каза, че трябва да помислят, преди да ни съобщят някои подробности. По всяка вероятност има нещо общо със странния кораб, с който се върнаха.
Хан се прокашля.
— Като стана дума за Люк — обърна се той към търговеца на информация — и за силни жени — добави бившият контрабандист, усмихвайки се на съпругата си, — как ще се справи организацията ти без Мара?
— Ще имаме някои проблеми — призна Карде. — Тъй или иначе, тя ръководеше немалка част от организацията. Но ще се справим.
— Освен това той вече има заместничка — не можа да се сдържи Лея. — Разбра ли, че Шада официално се присъедини към него?
— Да, чух — отвърна Хан и хвърли леко замислен поглед към контрабандисткия шеф. — Помниш ли, веднъж те попитах какво може да те накара да се присъединиш към Новата република? Ти ме попита какво ме е накарало аз да се присъединя…
— Помня — прекъсна го Карде с нетипично за него смущение в гласа. — Бъди така любезен да не забравяш, че не съм се присъединил към Новата република. И връзката ми с Шада не е такава.
— И моята не беше — самодоволно каза бившият контрабандист и прегърна жена си през раменете. — Нищо де. Дай й време.
— Няма да стане — настоя Карде.
— Знам — отвърна Хан.
На схемата на кораба помещението бе обозначено като преден наблюдателен триангулачен пост и служеше за програмиране на прицела, ако неприятелят успееше да унищожи основния сензорен ред. Но тази вечер то бе превърнато в частна обсерватория. Облегната на хладната прозрачна стомана, Мара гледаше звездите и мислеше за резкия завой в живота й.
— Сигурно си даваш сметка — каза Люк, който застана зад нея с две чаши в ръце, — че сигурно всички се питат къде сме.
— Нека се питат — отвърна Джейд и с явно удоволствие вдъхна аромата на чашата, която той й подаде.
Придворните в двора на Палпатин винаги открито се бяха присмивали на горещия шоколад, като го обявяваха под достойнството на елит като тях. Карде и хората му като добри контрабандисти открай време обръщаха гръб на всички безалкохолни питиета. Но той чудесно се връзваше с фермерското минало на Люк. Сгряваше Мара и я изпълваше с усещането за уют, стабилност и сигурност. Прости неща, които й бяха липсвали през по-голямата част от живота й. Мара отпи от чашата си.
— Лея говори ли с теб за сватбата? — попита майсторът джедай, отпи от собствената си чаша и се облегна срещу Мара на илюминатора.
— Още не — тя направи физиономия. — Предполагам, че ще иска грандиозна алдеранска церемония.
Люк се засмя.
— Сигурно ще иска, но едва ли ще очаква съгласие.
— Добре — каза Мара. — Предпочитам нещо тихо, уединено и тържествено. Преди всичко тържествено — подчерта тя. — Като поканим сановниците на Новата република от едната страна и контрабандистите на Карде от другата, сигурно ще трябва да проверяваме за оръжие на вратата.
Люк се разсмя.
— Ще измислим нещо.
— Като стана дума за измисляне — каза Мара, — реши ли какво ще правиш с академията си?
Той обърна очи и погледна през илюминатора.
— Не мога просто да изоставя учениците си — отговори Люк. — Мислех постепенно да я превърна в… как да кажа… подготвително джедайско училище. Място, където начинаещите да научават основите, може би да почерпят опит от по-старшите и да се поупражняват. Щом минат тази фаза, ти, аз и другите инструктори ще довършваме обучението им. Вероятно по същия начин, по който Бен и Йода обучаваха мен — Люк погледна към Мара. — Разбира се, ако пожелаеш да се занимаваш с обучение.
Тя сви рамене.
— Идеята не ме изпълва с въодушевление — призна Мара. — Но сега съм джедай… поне така си мисля… и докато не попълним редиците на инструкторите, преподаването ще бъде част от работата ми — тя се замисли. — Но това ще стане, след като аз самата завърша обучението си.