Люк се усмихна.
— Едва ли е имал предвид точно това.
— Не нося отговорност за онова, което барон Фел е имал предвид — възрази Мара. — Почти съм убедена, че ако ще правят нещо, то ще е отново да се опитат да ме наемат.
— И, разбира се, да чакат завръщането на Траун.
Мара си спомни мъртвия клонинг, който се носеше в наводнената зала.
— Това може да се проточи.
— Така е — съгласи се Люк. — А ако се уморят да чакат и се свържат с Бастион, ние вече имаме договор с Империята и може би накрая всички заедно ще тръгнем да изследваме онези райони.
— И да се изправим пред онова, което се крие там. Може би ще е много интересно.
Люк кимна и известно време двамата останаха прегърнати и загледани в звездите. Пред очите на Мара пробяга видение. Поглед в бъдещето, тяхното бъдеще, и онова, срещу което им предстоеше да се изправят заедно. Схватките, децата, приятелите, враговете, съюзниците, опасностите, радостите, скърбите… всичко се преплете в жива мозайка и се разтопи в далечината. Поглед в бъдещето, какъвто Мара никога не бе имала досега. Но досега тя не беше и джедай. Очакваха ги интересни предизвикателства.
— Но онова е бъдещето — тихо каза Люк. Топлият му дъх докосна страната й. — А това е настоящето.
Мара се дръпна леко от прегръдката му:
— И като ръководител на джедайската академия и брат на висшия съветник Органа Соло трябва поне да се появиш на церемонията.
Той я погледна намръщен.
— Точно това щях да кажа — призна си Люк. — Май ще трябва да свикваме.
— Все още можеш да се откажеш — посочи Мара.
Той я целуна нежно.
— Невъзможно е. До скоро!
Той остави чашата си и тръгна към вратата.
— Почакай — спря го Мара, отблъсна се от илюминатора и мъчително отмести краткия си поглед в бъдещето. Но както бе отбелязал Люк, това тук бе настоящето. Бъдещето само щеше да се погрижи за себе си. — Ще дойда с теб.