Но един ги бе забелязал — нисък дундест мъж със слаби китки, седнал сам зад най-голямата маса. Леко изпъкналите му очи се спряха върху Карде и Шада, когато двамата пристъпиха прага. Двама мъжаги, досущ приличащи на онзи, който в момента затваряше вратата, стояха от двете страни на стола, също приковали очи в новодошлите.
Шада се намръщи. Ситуацията изобщо не й харесваше. Но Карде не се поколеба.
— Добър ден, лорд Бомбаса — каза той и пристъпи до ръба на масата. — Благодаря ви, че ни приехте въпреки краткото предизвестие.
Двамата стражи сякаш се стегнаха, но Бомбаса само се поусмихна.
— И аз като легендарния Растус Кал винаги съм на разположение на онези, които събудят интереса ми — отвърна той. — А вие ме заинтересувахте — насекомоподобните му очи се преместиха върху Шада. — Все пак за момент реших, че нямате какво повече да предложите — добави той. — Ако партньорът ви не беше измъкнал пистолета на лейтенанта, щяхте да изживеете неприятни мигове.
— Едва ли — хладно му отвърна Шада. — Улових сянката му, когато пристъпи към легионерите, и разбрах, че е намислил нещо. Ако не бе успял, щеше да има незабавна нужда от помощта ми, а охранителят можеше да почака.
Бомбаса поклати глава.
— Възхитително представление, мила моя, наистина възхитително. Опасявам се обаче, че поизцапахте роклята си. Може би бих могъл да уредя да я почистят, преди да тръгнете.
— Много мило от ваша страна, милорд — отвърна Карде, преди Шада да успее да каже нещо. — Но едва ли ще останем толкова дълго на Пембрик.
Бомбаса отново се усмихна, но този път в изражението на лицето му се долови лека заплаха.
— Ще видим, приятелю мой — мрачно предупреди той. — И ако се окажете поредният емисар на Новата република или на сектора Катол, който иска да анексира териториите ми, заминаването ви може да се забави значително.
— Нямам връзки с никакви правителствени групировки — увери го контрабандистът. — Аз съм обикновен гражданин, дошъл да моли за услуга.
— Хм — процеди Бомбаса, докато разсеяно си играеше с висулката, закачена на верижката около врата му. — Имам усещането, че нямате представа, колко струват услугите ми.
— Според мен ще се уверите, че за тази вече е платено — внимателно възрази Карде. — А и услугата е дребна. Трябва да изпълним една поръчка в обхвата на картела ви. Молим за разрешение да преминаваме през териториите на различните ви подчинени пиратски шайки и контрабандистки групировки, докато я изпълним.
Очите на Бомбаса се разшириха.
— Това ли е всичко? — попита той. — Хайде, хайде, скъпи ми господине. С такъв внушителен кораб, като вашия, искате разрешение да преминете през териториите на подчинените ми шайки и групировки? — предводителят тъжно поклати глава. — Не, изобщо нямате представа от тарифата ми!
Шада усети как мускулите й се стегнаха, и съзнателно ги отпусна. И тримата стражници бяха въоръжени и имаха вид на хора, които си разбираха от работата. Но ако нещата стигнеха до физическа разправа, тя се съмняваше, че някой от тях имаше представа, как да се справи с мистрил.
За съжаление за разлика от случая с охранителите този път нямаше да може да си позволи лукса да ги остави ранени, но живи. Най-напред щеше да се заеме с онзи зад гърба им…
— Грешката е моя — каза Карде. Гласът му прозвуча доста искрено. — Сметнах, че ако някой ви е спасил живота, ще сте му поне малко благодарен.
Бомбаса тъкмо вдигаше пръст към стражниците до себе си, но при думите на Карде замръзна по средата на движението.
— За какво става дума? — попита той.
— Говоря за нещо, което се случи тук преди малко повече от шест години — отвърна контрабандисткият шеф. — Когато един доста елегантен господин и млада дама със златисто-червена коса предотвратиха заговор за убийство срещу вас.
Няколко секунди корелианският бандитски водач гледаше Карде втренчено. Шада хвърли таен поглед към двамата стражници, докато наум кроеше плана си за атака… Стресна я внезапният смях на Бомбаса.
Комарджиите по масите прекъснаха за миг игрите си, за да се обърнат и да видят това, което очевидно не беше обичайна гледка за малкия им свят, тих и изпълнен с отчаяние. Бомбаса махна с ръка и стражниците му видимо се отпуснаха.
— О, приятелю мой! — каза той през смях. — Да, вие сте ми приятел. Значи вие сте тайнственият главатар, за когото младата дама спомена, когато отказа да приеме заплащането.
— Да, аз съм — потвърди Карде и кимна. — Вярвам, че тя също така е предположила, че човек с вашето потекло няма да има нищо против да е длъжник, докато не дойде момент, в който ще има възможност да се издължи подобаващо.