— Ти знаеше, че работи с хътянските синдикати — каза Шада. — И въпреки това му каза кой си. Защо?
— Не очаквам Бомбаса да се отрече от уговорката си с нас — отговори Карде. — Цивилизованите същества винаги изплащат дълговете си, а Мара и Ландо наистина спасиха живота му.
— Въпросът не беше толкова за Бомбаса, колкото за теб — уточни Шада. — Не му беше необходимо да знае кой си. Вече видях колко добре отклоняваш въпроси, на които не искаш да дадеш отговор. Защо му каза?
— Защото предполагам, че новината за срещата ни ще стигне до Джори Кардас — тихо отвърна търговецът на информация. — Така ще знае, че идвам.
Контрабандистът усети, че Шада се намръщи.
— Моля? Мислех, че целта е да се промъкнем незабелязано.
— Целта е да видим дали има копие от документа за унищожението на Каамас — поправи я Карде. — Ако се появим изневиделица, без предупреждение, може да ни избие, преди да успеем да говорим с него.
— А ако знае кой идва? — попита Шада. — Не мислиш ли, че така му даваме повече време да се подготви за посрещането ни?
— Именно — отвърна търговецът. — А ако е готов да ни посрещне, това ще означава, че ще е по-склонен да ни изслуша, преди да започне да стреля.
— Доста си убеден, че ще стреля.
Карде се поколеба. Да й каже ли, запита се той, защо я покани да дойде с него на това пътуване? Не, реши контрабандистът. Още не. В най-добрия случай ще се почувства обидена. В най-лошия може да откаже да продължи.
— Да, има доста голяма вероятност — вместо това отвърна той.
— Дори знаейки, че си ти?
— Дори тогава — кимна Карде.
— Аха — каза Шада. — Какво си му направил?
Контрабандистът усети как едно мускулче на бузата му трепна.
— Откраднах нещо от него — каза той. — Нещо, по-ценно за него от всичко във вселената. Може би по-ценно дори от живота му.
Двамата изминаха следващите няколко крачки мълчаливо.
— Продължавай — подкани го Шада.
Той се насили да се усмихне:
— Обещах ти само половината история за днес — напомни й, опитвайки се да говори весело. — Това е половината. Сега е твой ред.
— Какво? Защо напуснах Мазик ли? — Шада сви рамене. — Няма много за разказване. Напуснах, защото телохранител, който се превръща в мишена, не може да бъде от голяма полза за никого.
„Значи Шада се е превърнала в мишена. Това наистина е много интересно.“
— Може ли да попитам кой е бил толкова луд, че да го направи?
— Разбира се. Питай! — отвърна тя. — Но няма да получиш отговор. Ще ти кажа, когато чуя другата половина от историята с Кардас.
— Не знам защо, но очаквах да го кажеш — промърмори Карде.
— Е? Кога ще я чуя?
Той вдигна поглед през смога към мътния диск на пембрикското слънце.
— Скоро — обеща. — Много скоро.
ГЛАВА 5
— Шестият великолепен час от петнайсетия славен ден от годишната конференция на сектора Канхен започва — обяви глашатаят. Дълбокият му глас прокънтя из вдлъбнатото като леген поле, където делегатите от разните раси седяха, клечаха или лежаха в зависимост от спецификата на телата си. — Да приветстваме и да въздадем слава на великия предводител на Голям Пакрик и да го помолим да ни ощастливи с възвишената си и всеобхватна мъдрост, като поеме ръководството на тази среща.
Събраните същества извикаха или изръмжаха в знак на съгласие с думите на глашатая. Само Хан остана безучастен. Излегнала се до него на тънката трева, Лея се усмихна. Все пак на него му бе хрумнало да дойдат тук. Бяха предприели пътуването, за да си отдъхнат от горчивите разногласия и разяждащите подозрения, залели правителството на Новата република, откакто частично запазеният документ за унищожението на Каамас се бе появил на бял свят. Всъщност хрумването си го биваше. Бяха пристигнали едва преди няколко часа, а Лея вече усещаше как напрежението я напускаше. Изпитваше болезнена необходимост да замине далеч от Корускант и предложението на съпруга й дойде съвсем навреме. Лея се постара да му го покаже и да му благодари за прозорливостта.
Ала в същото време за пореден път Хан бе пропуснал да вземе под внимание онова, което тя наричаше „фактор на затормозване на Соло“.
— Да приветстваме по подобаващ начин славните ни гости от Новата република — продължи глашатаят и махна широко с ръка към мястото, на което се бяха изтегнали Хан и Лея. — Нека дълбоката им мъдрост, непоколебимата храброст и високата чест да озарят небето над нашето събрание.
— Забрави да споменеш отегчените ни души — измърмори под нос Хан, докато множеството ги поздравяваше с рев.
— По-добре е от Корускант — нежно го укори Лея, поизправи се и махна с ръка в отговор. — Хайде, Хан, дръж се възпитано.