— Махам, махам — отново измърмори той, облегна се на една ръка и с неохота махна с другата. — Не разбирам защо трябва да го правят на всеки час.
— Да не би да предпочиташ да ни обвинят, че прикриваме опит за геноцид? — сряза го съпругата му.
— Предпочитам да ни оставят на спокойствие — отвърна той, махна за последен път и отпусна ръка. Лея също престана да маха и одобрителният рев на делегатите утихна.
— Търпение, скъпи — каза тя. В това време глашатаят се поклони дълбоко и отстъпи подиума на облечения в пищна одежда велик предводител. — Ще изтърпиш до вечерта. Утре заминаваме за Малък Пакрик при тишината и спокойствието, които ми обеща.
— Дано наистина да е тихо и спокойно — заканително отвърна Хан и огледа тълпата делегати.
— Ще бъде — увери го Лея и се пресегна, за да хване ръката му. — На Голям Пакрик може да е шумничко, но на Малък сред толгрейновите ферми едва ли ще срещнем някого, който да ни познава.
Хан изусмтя, но Лея усети облекчението му.
— Да — отвърна той. — Ще видим.
— Кариб?
С омекнали колене Кариб Девист се изправи от мястото, на което бе клекнал, като внимаваше да не закачи нито един от двата реда толгрейн, които се превиваха към него.
— Насам, Сабмин — извика той и размаха инструмента, с който вадеше сърцевината на растенията възможно най-високо.
— Видях те — извика на свой ред брат му. Разнесе се хрущенето на твърди листа и след миг Сабмин се появи сред една пролука в толгрейновите стъбла. — Трябваше да дойда… — той млъкна и се намръщи, виждайки инструмента в ръцете на Кариб. — Охо!
— Запази си „охотата“ за другаде — кисело отвърна брат му. — Кажи шавит и толкова.
Сабмин тихо изпусна въздух между зъбите си.
— Колко колонии намери? — попита той.
— Засега само една — отговори Кариб и махна с инструмента към толгрейновия ред, който обработваше. — Намерих императрицата, така че може да намеря и цялата паплач, но не се знае.
— Ще предупредя другите — каза Сабмин. — Може би ще трябва да уведомим координатора на трите долини, ако се окаже, че това не е единствената колония на проклетите гадини.
— Да — съгласи се Кариб и изгледа брат си. — А ти каква чудесна новина ми носиш?
Сабмин стисна устни.
— Получихме потвърждение от Бастион — тихо отговори той. — Потвърдиха, че великият съветник на Новата република Лея Органа Соло е на Голям Пакрик. Нападението срещу нея ще се извърши със сигурност.
Инстинктивно Кариб вдигна поглед към полуосветената планета, виснала в небето над тях.
— Сигурно са си загубили ума — каза той. — Да нападат велик съветник на Новата република просто ей така?
— Не мисля, че ги интересува кого ще нападнат, стига да е официален представител на Новата република — отвърна Сабмин. — Очевидно великият ни предводител е изпратил покана до всички в Корускант с молба за представител. Предполагам, че идеята е на някой имперски шпионин, който очаква от нас да действаме като подкрепление. Истински късмет е, че Гаврисом е изпратил именно Органа Соло.
— Да — мрачно каза Кариб. — Наистина е късмет. С благословията на върховния адмирал Траун ли става?
— Не знам — отговори Сабмин. — В известието нямаше нищо. Но би трябвало да е с неговата благословия, нали? Щом той командва, значи заповедите идват от него.
— Сигурно — неохотно се съгласи брат му. Значи беше пристигнало. Войната щеше да нахлуе внезапно и грубо в системата Пакрик. Щеше да стигне до прага на домовете им… и дългото чакане щеше да свърши. Мирното съществуване на спящата имперска група Джент-44 щеше да приключи. — Казваш, че ние сме подкреплението, а кой ще го направи?
— Не знам — отвърна Сабмин. — Може би ще пратят отряд от Бастион.
— И кога трябва да стане?
— Утре — отговори брат му. — Органа Соло и съпругът й ще дойдат на Малък Пакрик, щом свърши конференцията.
— И няма указания, дали нападението ще е истинско, или само ще изглежда такова?
Сабмин го погледна стреснато, но изражението му бързо стана многозначително и замислено.
— Интересен въпрос — каза той. — Щом става дума за Траун, човек не може да приеме нищо за дадено, нали? Знам само, че се планира нападение и ние трябва да сме готови да се намесим при нужда.
Кариб направи гримаса.
— Мисля, че късметът на семейство Соло рано или късно ще му изневери.
— Да — Сабмин подозрително изгледа брат си. — Какво замисляш?
Кариб отново погледна небето.
— Мисля, че ще трябва да импровизираме — тихо отвърна той. — Но едно е сигурно: ако битката стане близо до нашата долина, независимо кой печели, не трябва да се ограничаваме само с гледане. Вложили сме твърде много в нея, за да го дадем без бой.