— Бастион?
Ардиф изсумтя.
— Значи все пак зад нападението е стояла Империята.
— Има и още — каза Маврон. — Първоначалната точка е Бастион, но след това разговорът е бил прехвърлен още няколко пъти. Губи се някъде из системата Кроктар.
— Кроктар? — намръщи се капитанът на „Химера“. — Това е дълбоко в територията на Новата република. Какво ще правят там съобщения, идващи от Бастион?
— И аз това се питах — отвърна лейтенантът. Изведнъж гласът му стана сериозен. — Затова на връщане спрях в Каурсито и изтеглих копие от „Тринебулон“ за деня. Ако времената са верни, няколко часа след разговорите Обединените фракции на Кроктар са обявили, че между тях и Империята е подписано споразумение. Посредник на срещата според великия лорд Босмихи е бил върховният адмирал Траун.
Пелаеон усети ледени тръпки по гърба си.
— Това е невъзможно — каза той. Гласът му прозвуча странно в собствените му уши. — Траун е покойник. Видях как загина.
— Да, сър — каза Маврон и кимна. — Но според доклада…
— Видях как загина! — извика адмиралът.
Внезапното извисяване на гласа му изненада дори самия него и стресна двамата мъже.
— Да, сър, знаем — успокоително каза Ардиф. — Очевидно това е номер. Лейтенант, предполагам, че всичко друго може да почака, докато предадете пълния си доклад. Защо не идете да се освежите.
— Благодаря, сър — отвърна Маврон, очевидно доволен от възможността да си тръгне. — До един час ще предам доклада си.
— Много добре — кимна капитанът. — Свободен сте.
Той изчака Маврон до излезе и вратата да се затвори след него, преди отново да проговори.
— Това е номер, адмирале — обърна се той към Пелаеон.
— Трябва да е номер.
С усилие настоящият върховен командващ имперската флота прогони спомена си от онзи ужасен ден при Билбринджи. Денят, когато Империята загина окончателно и необратимо.
— Да, трябва да е номер — промълви той. — А ако не е? А ако Траун наистина е още жив?
— В такъв случай… — капитанът на „Химера“ не довърши. Челото му се сбърчи неуверено.
— Именно — каза Пелаеон и кимна. — Времето, когато тактическият гений на Траун можеше да ни е от полза, беше преди колко?… Преди пет години? Преди седем? Преди десет? Какво би могъл да направи сега, освен да хвърли в паника Новата република и тя да ни нападне?
— Не знам, сър — отвърна Ардиф. — Но не това ви тревожи.
Адмиралът погледна към ръцете си — бяха стари ръце, възлести от възрастта и почернели от слънцата на хиляди светове.
— Бях с Траун малко повече от година — каза той на капитана. — Бях му старши офицер, бях негов ученик — Пелаеон се поколеба, — може би дори негов довереник. Не съм сигурен. Работата е там, че той избра „Химера“ и мен, когато се върна от Неизвестните райони. Не ни посочи случайно. Избра ни.
— Траун много рядко се оставяше на случая — съгласи се Ардиф. — Така че, ако се е върнал…
— …е избрал някой друг — довърши върховният командващ вместо капитана. Думите прободоха като с нож сърцето му.
— Има съвсем малко причини, поради които би го направил.
— Стремежът към заемането на поста ви не може да бъде сред тях — твърдо каза Ардиф. — Все пак вие сте върховен командващ. Не може да бъде и некомпетентност. Какво остава?
— Прозорливост може би — предположи адмиралът и нежно почука с пръсти по електронния бележник. — Все пак, както знаете, идеята за мирно предложение бе моя. Аз я дадох. Принудих мофите да я преглътнат. Моф Дизра бе сред най-страстно протестиращите срещу него. Моф Дизра от Бастион. Възможно ли е да е съвпадение?
За момент капитанът на „Химера“ остана мълчалив.
— Добре — каза Ардиф. — Дори и да приемем, че е така, което лично аз не съм склонен да вярвам, защо ще изпраща пиратска шайка или наемническа групировка да ни напада? Защо не дойде направо да ви каже, че мирното споразумение се отменя?
— Не знам — призна Пелаеон. — Може би не се отменя. Може би Траун иска да съм точно тук. Или за да се подготвя да говоря с Бел Иблис, или… — той сви устни, — …или просто за да не му се мяркам пред очите. Просто иска да съм някъде, където няма да мога да преча на плановете му.
Този път тишината се проточи мъчително дълго.
— Не вярвам, че би направил такова нещо с вас, сър — най-сетне каза Ардиф. Но адмиралът не долови в думите му истинска убеденост. — След всичко, което сте преживели заедно…
— Не вярвате в това повече от мен самия — тихо каза върховният командващ. — Траун не беше човек, въпреки че много приличаше. Беше чуждоземец, с чуждоземни мисли, чуждоземни цели и чуждоземни програми. Може би за него не съм бил нещо повече от инструмент, с който да постига целите си. Каквито и да са били те.