Почти колебливо Ардиф се пресегна и докосна рамото на адмирала.
— Пътуването беше дълго, сър — каза той. — Дълго, тежко и обезсърчаващо. За всички ни, но особено за вас. Ако мога да направя нещо…
Пелаеон се насили да се усмихне.
— Благодаря ви, капитане. Не се тревожете. Няма да се предам. Трябва да довърша започнатото.
— Значи оставаме? — попита Ардиф.
— Още няколко дни — отвърна Пелаеон. — Искам да дам на Бел Иблис последна възможност.
— А ако не дойде?
— Независимо дали ще дойде или не, следващата ми спирка е Бастион — каза върховният командващ с нотка на неумолимост в гласа. — Заради този и други въпроси. Моф Дизра трябва да даде някои доста сериозни обяснения.
— Да, сър — каза капитанът и стана. — Надявам се, че това появяване на Траун е поредният му номер.
— Едва ли трябва да се надяваме на това — меко го укори Пелаеон. — Завръщането на Траун би съживило хората ни и би донесло само добро на Империята. Не искам да се говори, че съм поставил гордостта си над тази цел.
Ардиф леко се изчерви.
— Разбира се, сър. Моля за извинение, адмирале.
— Няма нужда да се извинявате, капитане — успокои го върховният командващ и се изправи. — Както казахте, беше дълго пътуване, но вече е към края си. В една или друга степен.
Процедурата по влизането в космодрума на Древстран бе много по-строга в сравнение с последния път, когато Дренд Навет бе кацал на Ботауи. Всъщност това едва ли можеше да се нарече изненада, като се имаха предвид събитията от последните пет дни. След внезапната лересианска атака срещу ботанския орбитален завод и последвалото разнорасово военно скупчване над главите им напрежението нарастваше с бързи темпове. Обикновено това ставаше за сметка на деловите процедури. Някога се правеше съвсем формален преглед при напускането на карантинната зона на космодрума, докато сега имаше пълна проверка на самоличността и на багажа. Не че това имаше значение за Навет. Този път в багажа му нямаше нищо, което би могло да накара дори параноичната ботанска козина да настръхне. А документите му за самоличност бяха безупречно творение на имперското разузнаване.
— Самоличността и личният ви багаж са наред — каза ботанският митнически служител след петнайсетминутната проверка, напълно нормална, изглежда, за настоящия момент. — Въпреки това департаментът по вноса ще извърши по-детайлно изследване на животните ви, преди да даде разрешение да влязат в града.
— Разбира се, щом трябва — каза Навет и махна широко с ръка в типичния за Бетреслийския окръг на Федже жест, където би трябвало да е роден според документите му. Имперският агент нямаше представа, дали ботанецът щеше да забележи тази подробност, но според първото правило на внедряването ролята трябваше да се изпълнява така естествено, както щурмовакът носи бронята си. — Вече им правиха изследвания на десетина планети — добави той. — Наясно съм с изискванията на карантината.
Козината на ботанеца видимо се наежи.
— На много светове, казвате? — попита той. — Има ли някакъв проблем с поддържането на магазините ви?
Навет направи гримаса, като че се опитваше да разбере сложно изречение. След това лицето му се отпусна.
— Не, не сте ме разбрали — каза той. — Не се опитвам да се установя някъде. Освен това, ако нямате персонал, който да работи за вас, не можете да държите верига магазини за екзотични животни. Трябва да пътувате. Има много стока, за която няма и да чуете, освен ако не отидете на място.
— Вероятно — измърмори ботанецът. — Но подозирам, че сега няма да намерите много голям пазар на Ботауи. Времената са смутни.
— Шегувате ли се? — възкликна саботьорът и остави от думите му да се процеди малко самодоволство. — Това място е идеално. Обсадена планета. Много напрежение. Точно тук хората имат нужда от домашни любимци, които да отклонят вниманието им от проблемите. Десетина пъти съм ходил на подобни места!
— Щом казвате — съгласи се ботанецът и козината на рамото му настръхна. Очевидно не се интересуваше дали този недодялан чуждоземец ще припечели нещо или не. — Оставете ми честотата на предавателя си и кода, за да ви уведомим, когато карантината изтече.
— Благодаря — каза Навет и събра документите си. — И побързайте!
— Ще побързаме толкова, колкото ни позволяват инструкциите — отвърна ботанецът. — Нека денят ви бъде спокоен и плодотворен.
— Вашият също.
Пет минути по-късно имперският агент вървеше по улицата, пробивайки си път през навалицата, устремена към и от космодрума. Той подмина въздушните шейни под наем, обърна гръб на залязващото слънце и се запъти към редицата евтини хотели в района на космодрума.