Според опита на Мара джедай с активиран лазерен меч обикновено спираше разумните същества за известно време и ги караше да се позамислят. Комджайците или не го разбраха, или не се интересуваха, или решиха, че петте метра вертикално пространство ще са достатъчни, за да ги предпазят от трептящия под тях лъч. На зелената светлина Мара виждаше как Дете на ветровете се опитва да се завре колкото може по-навътре в тясната пролука. Ноктите му безрезултатно замахваха към тримата комджайци, които пърхаха около него. Понеже Люк вече не беше до нея, Мара по-скоро усети заповедта, дадена от Гълтача на огнени трески. Още една група комджайци се отделиха от тавана и се присъединиха към първата.
И Мара реши, че е време да напомни на чуждоземците с кого си имаха работа. Тя прехвърли фенерчето в лявата си ръка, с дясната извади резервния бластер от кобура под лявата си китка и изстреля три безупречно насочени заряда към процепа, в който си криеше Дете на ветровете. Сепнати, комджайците се разлетяха с цвъртене. Пърхането на крилата им изпълни въздуха за миг, след което те накацаха по тавана далеч от скривалището на малкия комкаец. Мара долови още една заповед, дадена от договарящия, и в пещерата настъпи напрегната тишина.
— Само преди минута го нарекохте майстор — извика Мара към съществата. — Не е ли редно да почитате майсторите джедаи?
Поток от полудуми нахлу в главата й.
— Преведи ми какво казаха — тихо помоли Мара Люк.
— Че нямаш право да говориш така на договарящия на ком джа — отвърна Скайуокър, прехвърли меча в лявата си ръка и се върна при Мара. Без да изпуска от очи тавана на пещерата, той отново обви с ръка раменете й и доближи буза до нейната…
— …Въпреки че сега сте скупчени сред ронещите се скали — продължи гласът на Гълтача на огнени трески. — Отричаш ли, че си същата Джейд на Мара, която веднъж: дойде тук с гнездящите за Империята.
Ръката, която обгръщаше раменете й, леко се стегна.
— Какво искаш да кажеш? — попита джедаят.
— Във Високата кула вдигнаха голям шум и врява за това същество — мрачно отвърна договарящият. — Може би доверието ни към теб стои на ръба на ронещите се скали, майстор Скайуокър?
— А може би ронещите се скали са само в мислите ви — възрази Мара, преди Люк да свари да отговори. — Ако някакви съюзници на Империята приказват за мен, то е, защото съм сред първите в списъка на враговете, които особено силно искат да унищожат. Или не сте си направили труда да изслушате целия разговор?
Гълтача на огнени трески изпърха с криле, но този път в жеста му се долавяше нотка на неувереност.
— Езикът им не се разбира лесно — призна той. — Но пък веднъж: вече бяхме предадени от ком кае и не искаме да прибавяме ново предателство. Майстор Скайуокър, ти каза, че ще накараш комкаеца да говори в защита на гнездото си?
— Казах, че ще го разпитам — меко го поправи Люк и деактивира лазерния си меч. — Дете на ветровете, ела тук.
Малкият комкаец се поколеба за миг. След това излезе от дъното на процепа, в който се криеше, полетя надолу като камък и кацна в краката на Люк.
— Тук съм, джедай Скай Уокър — каза той, не преставайки да се озърта към тавана.
— Гнездото ти получавало ли е съобщения за мен или за Новата република от това гнездо на ком джа? — попита Люк.
— Вашият договарящ обещавал ли е на Гълтача на огнени трески гнездото ви да го предаде?
Дете на ветровете кръстоса криле над главата си. През тялото му премина силна нервна тръпка.
— Не е моя работа да говоря от името на гнездото си — отвърна той. — Ловеца на ветрове…
— Ловеца на ветрове не е тук — рязко го прекъсна договарящият от гнездото на комджайците — Ще отговориш ли на въпроса?.
Дете на ветровете вдигна криле над главата си и се сви под тях.
— Така е — неохотно призна то.
— Чудесно! — измърмори Мара. — Трябваше да знаем за това място от години.
— Навярно — съгласи се Люк с нея. — Защо не сте предали съобщенията, Дете на ветровете?
— Ловеца на ветрове реши, че няма да е безопасно — отвърна то. — Някой от комкащите трябваше да се прикрепи към една от летателните машини на заплашващите и да се подложи на дългото пътуване през тъмнината и студа, преди да стигне до вас.
— Това не е причина да не изпълните поетите задължения — презрително каза Гълтача на огнени трески. — Комкайците са летели през тъмнината много пъти или поне така твърдят. Признай, че от страх и малодушие сте извършили предателството.